e-library

Лингвистика

Роман Якобсон: Комуникативен модел и функции на езика

Роман Якобсон: Комуникативен модел и функции на езика

Схема на комуникативния модел на Якобсон и функциите на езика. Из: Roman Jakobson. Linguistics and Poetics. - In: Modern Criticism and Theory. A reader. Ed. by D. Lodge with N. Wood, 30-55.


John Searle: Types of Illocutionary Acts

John Searle: Types of Illocutionary Acts

In: John. Searle. Mind, Language and Society. Philosophy in the Real World. Phoenix, 1999.


ПРОБЛЕМИ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА И ЕЗИКА

Ю.ТИНЯНОВ, Р.ЯКОБСОН

ПРОБЛЕМИ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА И ЕЗИКА

Проблемите на литературната наука и науката за езика изискват нова методология и нова терминология. Еволюцията на литературата не може да бъде разбрана, ако използваният в литературата както литературен, така и извънлитературен материал, не бъде разгледан от функционална гледна точка.


ЗА ЛИТЕРАТУРНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Ю.ТИНЯНОВ

ЗА ЛИТЕРАТУРНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Положението на историята на литературата сред другите културни дисциплини продължава да си остава като на колониална държава. За да стане най-после наука, историята на литературата трябва да има претенция за достоверност. Необходимо е да бъдат преразгледани всичките й термини и особено самият термин “история на литературата”.


ЛИТЕРАТУРНИЯТ ФАКТ

Ю.ТИНЯНОВ

ЛИТЕРАТУРНИЯТ ФАКТ

Що е литература? Що е жанр? Всеки уважаващ себе си учебник по теория на словесността неизбежно започва с тези определения. Теорията на словесността упорито се съзтезава с математиката в особено плътни и уверени статистически определения, забравяйки, че математиката е построена върху определения, а в теорията на литературата определенията не само не са основа, а са следствие от непрекъснато променящия се, еволюиращ литературен факт.


Паисий Хилендарски. Из: "ИСТОРИЯ СЛЯВЯНОБЪЛГАРСКА"

ЗОГРАФСКА ЧЕРНОВА: Критическо издание

Паисий Хилендарски.  Из:

преп. Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Зографска чернова. 1762 г. Критическо издание. 2012


Паисий Хилендарски. Из: "ИСТОРИЯ СЛЯВЯНОБЪЛГАРСКА"

ЗОГРАФСКА ЧЕРНОВА: Факсимилно издание

Паисий Хилендарски.  Из:

преп. Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Зографска чернова. 1762 г. Факсимилно издание. 2012


Паисий Хилендарски. Из: "ИСТОРИЯ СЛЯВЯНОБЪЛГАРСКА"

ЗОГРАФСКА ЧЕРНОВА

Паисий Хилендарски.  Из:

преп. Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Зографска чернова. 1762 г. (1989)


Паисий Хилендарски. Из: "ИСТОРИЯ СЛЯВЯНОБЪЛГАРСКА"

НИКИФОРОВ ПРЕПИС

Паисий Хилендарски.  Из:

преп. Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Никофоров препис. 1772 г. (1961)


Паисий Хилендарски. Из: "ИСТОРИЯ СЛЯВЯНОБЪЛГАРСКА"

ГЛАДИЧОВ ПРЕПИС

Паисий Хилендарски.  Из:

преп. Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Гладичов препис. 1809 г. (2012)


Паисий Хилендарски. Из: "ИСТОРИЯ СЛЯВЯНОБЪЛГАРСКА"

РИЛСКА ПРЕПРАВКА

Паисий Хилендарски.  Из:

преп. Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Рилска преправка. 1825 г. (1966)


Паисий Хилендарски. Из: "ИСТОРИЯ СЛЯВЯНОБЪЛГАРСКА"

КАРЛОВЕЦКИ ПРЕПИС

Паисий Хилендарски.  Из:

преп. Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Карловецки препис. Начало на 19 век. (1961)


ПЕТЪР БЕРОН

РИБЕН БУКВАР

ПЕТЪР БЕРОН

Петър Х. Берович (Петър Берон). Буквар с различни поучения (Рибен буквар). 1824 г.


Иван Богоров

Първичка българска граматика

Иван Богоров

Иван Богоров. Първичка българска граматика. 1844 (1848).


Иван Момчилов

Граматика за новобългарския език.

Иван Момчилов

Иван Момчилов. Граматика за новобългарския език. 1868 (1988).


Христаки Павлович

Граматика славеноболгарска

Христаки Павлович

Христаки Павлович. Граматика славеноболгарска. 1836 (1845)


Неофит Рилски

Болгарска граматика

Неофит Рилски

Неофит Рилски. Болгарска граматика. 1835.


Прагматични аспекти на устната реч

Йовка Тишева, 2013

Прагматични аспекти на устната реч

Обект на наблюдение и анализ в тази работа са особеностите на устната реч, които отразяват различни аспекти на комуникативно-прагматичните отношения: отношенията между участниците в комуникацията, комуникативните цели на говорещите, връзката на конкретното изказване с дискурса, избора на контекст за интерпретация на съдържанието на изказването и т.н.


Модернизмът и границите на езика

Мирослав Дачев, 1996 (2001)

Модернизмът и границите на езика

Както винаги в такива случаи, едно от първите неща, които човек изобретява, за да присвои, е идеята за граница: докъде, като звук и смисъл, се простира Езикът; доколко нещата (идеите) са изразими с него; какъв Език ни е необходим и как да го отграничим от останалите употреби. Във всички тези случаи Езикът е властов механизъм, затова точката на срещата не скрива нито радикализма на обсесията, нито напрежението между езиковата система и речевата употреба, между дискурсите на спокойното в мъдростта си Старо и винаги несъгласното Ново.


Поетически езици и поетики на езика

Мирослав Дачев, 1996 (2001)

Поетически езици и поетики на езика

Воден от идеята за езика, превърнала се в скрито Аз на подобен тип лекции, ми се иска да говорим именно за езика: за начините, по които в продължение на ня­кол­ко десетилетия от началото на века е мислено състояние­то на поетическия език. Ще построя граматиката на разказа си върху бъл­гар­­ския поетичен език по начин, който намирам за възможно най-достъпен – чрез проследяването на сюжети, всеки от които е свързан с останалите, и то та­­ка, че в крайна сметка всички пишат един общ сюжет, чиято фабула всич­ки ние познаваме.


Съдбите на книгата, или за семиотика на отсъствието

Мирослав Дачев, 1999 (2001)

Съдбите на книгата, или за семиотика на отсъствието

Iложно очертаната дискурсивна следа на литературата е така прекроена и наситена с обявени, а ненаписани, в най-добрия случай - недописани - проекти, или пък с толкова сложни вариации на техните пренаписвания, че обрича историята и теорията на литературата, както и поетиката, да се замислят върху замлъкванията в писмото, върху дискурсивната абисалност, с една дума - върху системите на отсъствия, които ми изглеждат все по-симпатични знаци на литературно-историческите модели.


Литературознанието на 20. век (през погледа на Дейвид Лодж)

Мирослав Дачев, 2001

Литературознанието на 20. век (през погледа на Дейвид Лодж)

Антологията е като дрехата – сочи и състоянията на избиращия, и възможностите на гардероба му. Литературоведският гардероб на 20 век е пъстър. Не по-малко занимателни обаче са и състоянията на тези, които посягат към него, и облеклото, което дефилира след избора. Полюбопитствах какъв разказ за литературознанието на 20 век би се получил, ако посегна към някоя емблематична антология – която се продава и преиздава, и чиято несъмнена пазарна стойност е подплътена от това, да служи за четиво на много студенти в елитни световни университети.


Владимир Василев: интуиции за символизма

Мирослав Дачев (2004)

Владимир Василев: интуиции за символизма

Тук ще се опитам да надникна към света на Владимир Василев през врата, която намирам полуоткрехната: догадки, размисли (често пъти предизвикани) и бележки за символизма, изразени по различни начини – в конкретни статии за модерни български поети, в обзорни статии за българската литература, в полемики. Надникването нарекох, може би не съвсем прецизно и малко прибързано: Владимир Василев - интуиции за символизма.


Яворов, Теменуги: B-Sides Themselves

Мирослав Дачев, 2000

Яворов, Теменуги: B-Sides Themselves

Разказът, който предлагам тук, е роден колкото от начините, по които са четени Яворовите “Теменуги” и техните разнородни контексти, толкова и от убедеността, че има какво още да се каже за Яворов, теменугите, още повече за разнородието на контекстите им. Не крия, че намирам за особено привлекателен в случая опитът да се семиотизират пропуснати контекстуални пресичания.


Дебелянов: опит върху поетиката на антиномичното

Мирослав Дачев, 1997 (2001)

Дебелянов: опит върху поетиката на антиномичното

Положена в толкова много мрак, Дебеляновата душа се родее с жестокия без изход пръстен на Гео Милев и с ледената стена на Яворов. Мракът е най-силният предписващ знак за нейната безпомощност: мрачният позор се превръща в нейна емблематичност, в черни облаци помръкват звездите-надежди.


Лилиев: опит върху поетиката на замлъкването

Мирослав Дачев, 1997 (2001)

Лилиев: опит върху поетиката на замлъкването

Лилиевите поетични светове не познават Яворовия драматизъм. А всъщност истината е може би по-скоро тази, че Лилиевият лирически глас приглушава, стаява всички негови опити да излезе на повърхността. Тези опити съвсем не са толкова малко, нито пък толкова незабележими: драматичното в неговата поезия е в усилието-което-приглушава, в усилието-което-не-допуска интенционалните изблици на разочарованието, болката и невярата да зазвучат силно и властно.


Христо Ясенов: опит върху поетиката на "Рицарски замък"

Мирослав Дачев, 1990 (2001)

Христо Ясенов: опит върху поетиката на

Ясенов не познава толкова болезнено Дебеляновата Грижа, в игровостта на дискурса му лирическият герой не усеща непрекъснато нейния дъх при всеки полет и падение. Онова, което непрекъснато наднича като усещане в тази поезия, е неудържимото влечение към светлината на слънцето. Да бъдеш като слънцето, означава да бъдеш по-силният. В поле на болнавост и нездравост, в контексти на бледна обреченост, да бъдеш слънцесилен не е безобидна метафора


Гео Милев и модерната поезия

Мирослав Дачев (2003)

Гео Милев и модерната поезия

Гео Милев извършва нещо много смело и много полезно за нашата култура – едновременно с отварянето на очите за модерността, показва и усилията за нейното надмогване тогава, когато трябва да бъде надмогвана, тогава, когато реалността трябва да бъде видяна. Фигуративно казано – да знаеш кога да свалиш очилата и да погледнеш, защото светът понякога трябва да бъде гледан. Светът не винаги е видение, светът понякога е много болезнена гледка.


Смирненски: социоанализа на огъня

Мирослав Дачев, 1998 (2001)

Смирненски: социоанализа на огъня

Един философ от византийската епоха, казват, удивил другите с това, че можел да чете, без да си мърда устните. Друг един философ, удивил в не по-малка степен с извършеното от него, скочил в кратера на Етна, за да докаже - така поне чете жеста му традицията до и през Ръсел - че е Бог. Единият вероятно е живял със съзнанието, че носи огъня в себе си, чистия огън на овладения Логос; другият - че избира Огъня на пречистването, себедоказва чрез него.


Атанас Славов: познатият и/или непознатият

Мирослав Дачев, 1991 (2001)

Атанас Славов: познатият и/или непознатият

През 1991, когато се роди този текст, желанието той да продължи беше голямо. Събития, които да осуетят това, винаги ще се намерят: имах удоволствието още същата година да се запозная с Атанас Славов и грешката да продължа този диалог със събеседник, който предпочита живия разговор пред изолацията на писмото (знаех го от мемоарите!). По ирония на съдбата прекосих и част от маршрутите на мемоарите...


Цветан Марангозов: фигури на безразличието

Мирослав Дачев, 1997 (2001)

Цветан Марангозов: фигури на безразличието

Истинската причина сигурно е по-дълбока: всички ние просто сме читатели на Цветан Марангозов. Някои от нас вероятно са тръгнали от първата поява на романа през 1959, други, по разбираеми причини, първо са усетили силата и причудливостта на Цветановите метафорични игри в поезията от началото на 90-те години, трети, защо изобщо търсим тук причини и подреденост, са преди всичко познавачи на неговите драми.


Диалогът като създаване

Мирослав Дачев, 1999

Диалогът като създаване

Ненаписаните творби оказват не по-малко въздействие върху литературните процеси от написаните – те често узаконяват формули, подсказват решения, изясняват ситуации. Те живеят и създават първоначално един друг диалог – на спомена, архива, писмото, дневника – който в последствие става част от другия, истинския диалог, който движи създаването и разбирането на литературата. Нашата задача е все по-трудна, защото е все по-ясна и немодерна: да четем. Единственото модерно в това усилие е да следваме линковете към ненаписаните текстове.