e-library

PhD / Postdoctoral

Цветът на хамелеона

Красимир Кастелов (2013)

Цветът на хамелеона

„Цветът на хамелеона“ не е точно черна комедия, за каквато обикновено го представят, а по-скоро пастиш на филми ноар от типа на „Под яркото слънце“ (Plein soleil, 1960), „Китайски квартал“ (Chinatown, 1974) и „Талантливият мистър Рипли“ (The Talented Mr. Ripley, 1999), носталгични мелодрами като „Казабланка“ (Casablanca, 1942 и „Титаник“, 1997) и конспиративни психотрилъри като „Паралакс“ (The Parallax View, 1974) и „Разговорът“ (The Conversation, 1974).


Изобразителният феномен на киното и срещата му с цвета

Мира Каланова (2013)

Изобразителният феномен на киното и срещата му с цвета

Има множество светове и ние говорим за тях в различни контексти: материален свят, сетивен свят, духовен свят и т.н. Филмовият свят е особена комбинация от взаимообвързани съставни елементи, които създават едно разпознаваемо цяло, с което можем да се свързваме и да му реагираме. Киното може да бъде достатъчно ловко и изобретателно, за да генерира усещане за реален материален свят.


Актьорското тяло - книга, вдъхновена от философията

Маргарита Божилова - Андонова (2014)

Актьорското тяло - книга, вдъхновена от философията

Срещата между Източното и Западното в актьорското тяло на 21 век е реално осъществена. Тя е среща на два светогледа, които се преплитат и допълват. Интуитивно казано тя е среща между Ин и Ян; среща между емоционалното и менталното – съчетани в актьорското тяло те образуват хармонията.


Аспекти на обучението по танцов театър, извлечени от сценичната практика на Пина Бауш

Александър Манджуков (2016)

Аспекти на обучението по танцов театър, извлечени от сценичната практика на Пина Бауш

Статията представя основни принципи от сценичната практика на ембламантичната немска хореографка Пина Бауш за създаване на физически образ. Титулована като “майка” на танцов театър, тя разработва сценична практика, която е базисна за изграждане на методологически аспекти за обучение на студенти в специалността “Театър на движението - танцов театър”. В статията са съотнесени принципи от сценичната практика на Пина Бауш към методика на обучение в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” и се очертава модел за изграждането на практически модул за академично обучение.


Андре Базен: непознатият баща на френската "Нова вълна"

Деница Петрова (2016)

Андре Базен: непознатият баща на френската

През 1959-та, година след смъртта на Андре Базен, на Фестивала в Кан се “ражда” френската “Нова вълна”. Филмите, които поставят нейното начало са добре известни – „400-те удара“ на Франсоа Трюфо и „Хирошима, моя любов“ на Ален Рене. Извеждайки идеите си в стотици статии, Базен тласка тези и редица други творци към реална практика, но за съжаление така и не доживява да види визуалната реализация на своите идеи във филмите на Трюфо, Рене, Годар, Ромер, Шаброл и много други.


Синтетичната природа на филма като част от проблема за стила в киното

Ирина Иванова (2016)

Синтетичната природа на филма като част от проблема за стила в киното

Още със самото си раждане киното започва да води битки на няколко фронта. Първата битка е за правото му въобще да бъде наричано „изкуство“. Следващата битка, която седмото изкуство трябва да спечели е за еманципацията на киното, за осъзнаването му като изкуство със свои изразни средства и свой език, което е независимо от „старите“ изкуства – поезия, музика, театър, живопис. Третата битка, която киното води обаче е е свързана с първите две и е може би най-важната. Уникалността на седмото изкуство, онова, което го различава от всички други е, че то е могъщ синтез – на техническото и художественото начало от една страна, на изразните средства на всички останали изкуства от друга и на индивидуалните стилове на ключовите в създаването на филмовата творба творчески личности – режисьор, сценарист, художник, оператор, монатажист, актьори.


Трансформации на конфликта в модерния драматургичен текст

Красимира Иванова (2016)

Трансформации на конфликта в модерния драматургичен текст

Трансформациите на конфликта в модерната драма са разгледани през призмата на интертекстуалността и са търсени по линията на базисни за модерността сблъсъци. Напр. кризата на идентичността, променените параметри на противопоставянето Аз-Другия/Чуждия/ може да бъде проследена при мотива за Одисей.


Работата на филмовия продуцент

Ема Константинова (2016)

Работата на филмовия продуцент

Настоящата статия разглежда в широк и многопластов контекст появата и еволюцията на професията „продуцент”. Основен елемент на този контекст е динамиката в развитието и утвърждаването на филмовата индустрия – в синхрон с нея се променят очакванията към компетентността продуцента, променят се и схващанията по въпроса кой трябва да оглавява процеса по създаване на филмовото произведение (продуцентът или режисьорът).


Няколко аспекта на куклено-театралната изразност в релацията актьор-кукла в българската постановъчна практика

Михаил Байков (2016)

Няколко аспекта на куклено-театралната изразност в релацията актьор-кукла в българската постановъчна практика

Неминуемо когато говорим за куклен театър на лице е широко отворена бленда, която пропуска в същността на своето съдържателно поле, елементи от десетки други изкуства. Така съвременният куклен театър, като сложно многокомпонентно изкуство, носи в себе си гените на литературата, изобразителното изкуство, музиката, пърформативността, светлинния и звуков дизайн, хореографското и танцово начало, дори на архитектурата и дизайна.


Темата за религиозния фанатизъм в американското кино

Огнян Стателов (2016)

Темата за религиозния фанатизъм в американското кино

Настоящето изследване е насочено към изясняване на същността на религиозния фанатизъм и мястото, което заема този феномен в американското кино. През последните десетилетия (особено след 80-те години на 20. век) интересът на американската филмова индустрия към проблематиката на религиозния фанатизъм се увеличава, което е естествена реакция, наложена от определени тенденции – глобализацията, която се оказа, че върви заедно с нарастването на радикализма и нетърпимостта към Другия, сблъсъкa между различни култури и религии, религиозната и етническа нетолерантност.


За лицето

Пенко Господинов (2016)

За лицето

Ние и днес правим своя избор по този архаичен модел: ако някой ни хареса, ние веднага му поставяме добра оценка и му приписваме „отлична наследственост“. Моментът на първата поява, секундите през които се формира впечатление, намиращо потвърждение или опровержение от по-нататъшните действия на персонажа е изключително важен и от драматургическа и от актьорска гледна точка, но в същото време е и доста подценяван.


Шекспировите комедии и "Ромео и Жулиета"

Петър Кауков (2016)

Шекспировите комедии и

В статията „Комедиите на Шекспир и „Ромео и Жулиета”” Петър Кауков разглежда характерните особености на шекспировия тип комедия. На първо място изследването определя обекта си, а именно четиринайсетте пиеси, жанрово определени като комедии в Първото Фолио (1623 г.), след което отбелязва съответствията (подкрепени с конкретни реплики) между новоатическата комедия „Мъчният човек” от Менандър, като първообраз на римската и ренесансовата комедия, и първата зряла трагедия на Шекспир – „Ромео и Жулиета”, чиято първа половина се развива по комедийната сюжетна и персонажна схема, създадена през епохата на Елинизма. Изследването предлага метод за анализ и дефиниране на жанрови кодове на шекспировите комедии през призмата на хипотетичното бъдещо развитие на сюжета.


"Независимото" българско кино

Красимир Кастелов (2016)

В настоящата статия са подложени на анализ редица игрални филми, заснети без държавно субсидиране, които, макар и с голяма доза условност, можем да смятаме за независими в специфичните условия на българското филмопроизводство. Сред тях има и такива, гравитиращи към авторското или арт киното, но повечето са ориентирани към най-непретенциозната част от масовата аудитория. Именно силно изявената комерсиалност е отличителният белег на независимото кино по български. Нейното формиране е в значителна степен повлияно от високата посещаемост на филма „Мисия Лондон“. Разяснението на причините за неговия зрителски успех, както и този на неговите подражатели, цели да разкрие наличието на изкривена представа за същността на масовото кино в България, която води до замяна на истинските филмови герои с вегетиращи псевдо- или антигерои.


Сценичният език на театъра на движението

Маргарита Божилова-Андонова (2016)

Сценичният език на театъра на движението

Театърът на движението разчупва наложените представи за театралността като силно разширява сценичното пространство, давайки си възможност за поемане в много посоки, като включва в себе си и други съвременни театрални практики като: физически театър, танцов театър, визуално енергетичен театър, пърформарс, инсталация, боди-арт, хепанинг.


Смирение или бунт

Красимир Кастелов (2017)

Смирение или бунт

ДОСТОЕВСКИ И БРЕСОН: ОТ СЛОВОТО КЪМ КИНООБРАЗА. За разлика от други режисьори-мислители, чиито произведения са своеобразни притчи-параболи (Бергман, Пазолини, Херцог), Бресон снима апории, опитвайки се да разреши проблеми на духа, които са неразрешими, но и незаобиколими.