e-library

Семиотика и интерпретация

Какво е текстът?

Пол Рикьор

Какво е текстът?

Това есе ще бъде посветено в основни линии на полемиката между двата фундаментални подхода, с която може да се пристъпи към един текст. По времето на Уилям Дилтай, в края на миналия век, тези два подхода са обобщени в две думи – “обяснявам“ и “интерпретирам“.


Теория на интерпретацията. От догадка към обоснованост.

Пол Рикьор

Теория на интерпретацията. От догадка към обоснованост.

Защо по необходимост първият акт на разбиране приема формата на догадка? И какво трябва да бъде догатнато в един текст? Необходимостта от догаждане на смисъла е свързана със спецификата на семантичната автономия…


Теория на интерпретацията. От обяснение към схващане.

Пол Рикьор

Теория на интерпретацията. От обяснение към схващане.

Смисълът на даден текст не лежи зад текста, а изпъква пред самия текст. Той не е нещо скрито, а нещо, което се разкрива. Разбирането ни най-малко не е обвързано с автора и неговата ситуация. То е опит за откриване на разкриващите се чрез текстуалния референт предложения за свят. Да се разбере даден текст означава да се следва движението на смисъла от казаното към подсказаното.


Възникването на херменевтиката

Вилхелм Дилтай

Възникването на херменевтиката

Същевременно обаче всяко изкуство се прави по правила. Затова от изкуството на тълкуването рано се оформя и изложението на неговите правила. А от противоборството на тези правила, от борбата на различните направления в тълкуването на жизненоважни творби и от обусловената от нея потребност да се обосноват правилата възниква херменевтичната наука. Тя е учението за изкуството да се тълкуват писмени паметници.


Парадоксите на перспективизма

Е. Д. Хирш

Парадоксите на перспективизма

Перспективизмът или теорията, че тълкуването се променя в зависимост от различната гледна точка на тълкувателя, е основна форма на критическия скептицизъм. В тази теория е заложено отхвърлянето на възможността да съществува интерпретация, която да е независимa от ценностите и предубежденията на тълкувателя, а като краен резултат отрича коректността на интерпретацията като възможна цел.


Три измерения на херменевтиката

Е. Д. Хирш

Три измерения на херменевтиката

перспективизмът или теорията, че тълкуването се променя в зависимост от различната гледна точка на тълкувателя, е основна форма на критическия скептицизъм. В тази теория е заложено отхвърлянето на възможността да съществува интерпретация, която да е независимa от ценностите и предубежденията на тълкувателя, а като краен резултат отрича коректността на интерпретацията като възможна цел.


Малка апология на литературната херменевтика

Ханс Роберт Яус

Малка апология на литературната херменевтика

Литературната херменевтика ми се струва крайно необходима. Тя по природа е диалогична и същевременно прехвърляща границите, доколкото желаето й е не само да разбере дадено нещо, но и да разбере своето в чуждото, а с това и другия в хоризонта на собствения му свят. Така тя би могла да служи като коректив на херменевтиката на другите дисциплини, доколкото при тях става дума за разбирането, на първо място, на дадено нещо, на някакъв аргумент, на казус или – теологично – на някакво послание. Целта на тези наблюдения е да припомнят, че това не е достатъчно, за да се задоволи изцяло потребността на всяка комуникация – да разбираш и да бъдеш разбран.


Текст и интерпретация

Ханс Георг Гадамер

Текст и интерпретация

Текстът е нещо повече от название на предметното поле на литературните изследвания. Интерпретацията е нещо повече от техника на научното тълкуване на текстове. И двете понятия са променили основно своята относителна стойност в цялото уравнение на нашето познание и нашия свят през 20. век. Интерпретацията е това, което осъществява никога незавършващото опосредяване между човек и свят и в това отношение единствената действителна непосредственост и даденост е това, че разбираме нещо като нещо.


Обхватът на интерпретацията

Волфганг Изер (2000)

Обхватът на интерпретацията

Интерпретираме, следователно сме. Всяка интерпретация транспонира едно нещо в друго. Интерпретацията винаги има за резултат възникването на нещо. Формите, които интерпретацията приема, не са спонтанно възникващи.


Конвенции на интерпретацията

Стивън Майо

Конвенции на интерпретацията

Да се говори за интерпретацията е трудна задача в съвременния контекст... Винаги когато някой започне да дискутира интерпретирането, той рискува да се изгуби в общото объркване на растящия спор...


Противоречията на херменевтиката

Франсоа Растие

Противоречията на херменевтиката

Херменевтиката никога не е била автономна дисциплина и винаги се е разделяла между философски разсъждения и един различно теоретизиран технически корпус от предписания и правила за интерпретацията. В нашата традиция в началото тя била изкуство да се обясняват основополагащите текстове, независимо дали те били литературни, юридически или религиозни. Обяснението обикновено се подчинявало на етични цели: от интерпретациите на Омир от стоиците до тези на Отците на църквата, те били ръководени и мотивирани от съобразяването с морала или вярата.


Херменевтични дефицити. Лингвистика и семиотика

Франсоа Растие

Херменевтични дефицити. Лингвистика и семиотика

Интерпретативното съзнание се поражда от трудността на разбирането. Тази трудност поставя два въпроса: Какво представлява нечитаемият текст? Къде трябва да спре интерпретацията? Проблемът за значението може да бъде поставен успешно само ако се държи сметка за условията на интерпретация. Най-сетне, интерпретацията, разположена в една социална практика, се подчинява на целите на тази практика. По този начин интерпретацията на един текст се променя с мотивите и условията за неговото описание.


Дейвид Лодж за интерпретацията

Докладът на Морис Зап в Рамидж

Дейвид Лодж за интерпретацията

Четенето е като стриптийз... Опитът да прозрем самата сърцевина на текста, да притежаваме веднъж завинаги смисъла му, е напразен - там намираме единствено себе си, не творбата сама по себе си. Да четеш означава да отдаваш желанието си на безкрайно сюблимиране... Текстът разгръща воалите си пред нас, но никога не позволява да бъде притежаван...


Дейвид Лодж за литературната теория

Форум върху функциите на критиката

Дейвид Лодж за литературната теория

Голяма публика се беше събрала в голямата бална зала, за да изслуша форума върху функциите на литературната теория. Сигурно имаше повече от хиляда души, седнали в позлатени плюшени столове, а още няколкостотин стояха прави отзад и между редовете...


Интрепретация и свръхинтерпретация

Умберто Еко

Интрепретация и свръхинтерпретация

Намерението на текста не е изложено на текстовата повърхност. Или ако е изложено, то е в смисъл на „симпатичен“ текст. И трябва да решим да го „видим“. Следователно можем да говорим за намерение на текста само като резултат на предположение от страна на читателя. Инициативата на читателя се състои главно в това да изгради едно предположение относно намерението на текста.


В защита на свръхинтерпретацията

Джонатан Калър

В защита на свръхинтерпретацията

Когато бях поканен да участвам в този симпозиум и ми казаха, че темата на серията лекции е „Интерпретация и свръхинтерпретация“, аз предусетих каква ще бъде моята роля: да защитя свръинтерпретацията.Би било наистина жалко, ако страхът от свръхинтерпретация ни накара да отбягваме или потискаме удивлението пред магическата игра между текста и интерпретацията, която, струва ми се, е много рядко явление днес, въпреки че е изобразена великолепно в романите и семиотичните изследвания на Умберто Еко.


Семиотика и интерпретация

Робърт Скоулз

Семиотика и интерпретация

Като интерпретатори семиотици ние нямаме свободата да правим значение, но имаме свободата да го откриваме, следвайки разнообразните семантични, синтактиччни и прагматични пътечки, които, отправяйки се от думите на текста, водят в най-различни посоки. С други думи, не можем да натоварим текста с някакви произволни значения, но можем да го натоварим с всички онези значения, които успеем да свържем с него, прилагайки определен интерпретационен код. И не на последно място можем да пораждаме значения, като поставяме този текст сред действителни и възможни светове, с които той може да бъде свързан.


Фигури: Пруст палимпсест

Жерар Женет

Фигури: Пруст палимпсест

Този палимпсест на времето и пространството, тези несъзвучни гледки, неспирно противопоставяни и сближавани чрез неуморно протичащ процес на болезнена дисоциация и на невъзможен синтез – това несъмнено е Прустовата визия за света. Както писането на Пруст, така и творбата на Пруст е палимпсест, където се смесват и преплитат фигури и смисли, присъстващи винаги едновременно, поддаващи се на дешифриране само в тяхната съвкупност, в безизходната им тоталност.


Ризома

Жил Дельоз, Феликс Гатари

Ризома

Една ризома не започва и не завършва, тя винаги е по средата, между нещата, между-битие, intermezzo. Дървото е родословна връзка, а ризомата е брачен съюз, само съюз. Дървото налага глагола „съм“, а ризомата е изтъкана от съединяването „и … и … и“. В това съединяване има достатъчно сила, за да се разтърси и изкорени глаголът „съм“.


Лабиринт

Умберто Еко. Името на розата. 1980 (бълг. превод: 1985)

Лабиринт

Библиотеката е един голям лабиринт, знак за това, че и светът е лабиринт. Влизаш, а не знаеш дали ще излезеш. Колко хубав щеше да е тоя свят, ако имаше някакво правило, за да обикаляме из лабиринтите.


Енциклопедията като лабиринт

Умберто Еко. 1984 (бълг. превод: 1993)

Енциклопедията като лабиринт

Зад описанието на енциклопедичното знание се намира метафизичната идея или метафората, която можем да наречем лабиринт. Лабиринтите са три вида. Първият – античният – е линеарен. Вторият вид лабиринт на немски се нарича Irrgärten или Irrweg или като хубав английски превод maze. Този вид лабиринт е творение на маниеризма. Лабиринтът от третия вид представлява мрежа (може би думата meander ще го различи от maze, както и от простия лабиринт).Най-добрият образ на мрежата се съдържа в растителната метафора, свързана с ризомата (коренището) и предложена от Дельоз и Гатари.


What is Semiotics

Winfried Noth - 1990

What is Semiotics

Whatever the answer may be, it is evident that Semiotics is no longer the terra incognita which Saussure characterized it as toward the beginning of this century, when he postulated it as a “science that studies the life of signs within society”. There are no fewer than sixteen different definitions given to semiotics by the diverse school of this discipline and five major current meanings of the notion of semiotics.


Семиотика

Цветан Тодоров, 1972 (бълг. превод: 1992)

Семиотика

Христоматиен речников текст на Цветан Тодоров от 1972 г. (бълг. превод в Литературна мисъл, 1992), който предлага прочити на понятието "семиотика" в исторически аспект (кои са източниците на съвременната семиотика) и в критически аспект (семиотиката все още е по-скоро проект, отколкото наука).


Семиотика 2

Из: Речник на съвременните литературни термини, 1973 (бълг. превод 1993)

Семиотика 2

Семиотика. Из: Речник на съвременните литературни термини. Под редакцията на Роджър Фаулър. 1973 (бълг. превод 1993)


Семиотика: Създаването на формулата

Юлия Кръстева, 1969 (бълг. превод: 1994)

Семиотика: Създаването на формулата

Текстът е тип знаково продуциране, което заема точно определено място в историята и произлиза от специфична наука, която трябва да се дефинира. Като преминава отвъд творбата и книгата, литературният процес ни предоставя текстове: знакови продукти, чиято епистемологична сложност произлиза от свещените антични химни.


Семиотиката: критическа наука и/или критика на науката

Юлия Кръстева, 1969 (бълг. превод: 1994)

Семиотиката: критическа наука и/или критика на науката

Един от програмните текстове на Юлия Кръстева от 1969 г. (бълг. превод в сп. Литературата, 1994), част от книгата "Семейотике", която очертава цялостно полето на семиотиката и прави един от първите смели опити да прочете семиотиката като начин на мислене. Разгледано е и отношението семиотика - литература.


Предложения за история на семиотиката

Умберто Еко 1983 (бълг. превод: 1994)

Предложения за история на семиотиката

Част от доклада на Умберто Еко на Втория международен конгрес по семиотика във Виена, юли 1979 г. (издаден на англ. език през 1883 г.; бълг. превод в сп. Литературата, 1994, кн.2).


Из: Речник по семиотика

Винсент Колапиетро

Из: Речник по семиотика

Из: Речник по семиотика на В. Колапиетро (1993; бълг. превод 2000). С образователна цел са представени речникови статии за понятия като семиотика, знак, структура на знака, семиозис.


Речник на семиотичната терминология

Робърт Скоулз. 1982 (бълг. превод: 1991)

Речник на семиотичната терминология

"В семиотиката на Пърс иконичните и индексиални знаци се дефинират чрез отношенията им към техните референти, а символите – чрез мястото им в дадена конвенционална или произволна система. Така Пърс допуска определена гъвкавост, която отричат и крайните емпирици, и крайните семиотици. По този въпрос аз споделям неговото схващане." Робърт Скоулз


Речник на филмовите термини

Ивайло Знеполски, 1988

Речник на филмовите термини

При изграждането на речника се облягахме върху цялата история на филмовата теория. Речникът обхваща не само исторически сложилите се различни възгледи за филмовите понятия, но е и чувствителен към тяхната историческа еволюция. Двете части - традиционната и модерната - на филмовата теория не са нито разделени с пропаст, нито несъвместими. /Ив. Знеполски/


КОД

Умберто Еко. 1984 (бълг. превод: 1993)

КОД

Кодът не е само правило, което затваря, но също така и правило, което отваря. Той не казва само трябва, но също и може или би било възможно да се направи и това. Ако кодът е таблица, това е таблица, позволяваща безброй елементи, някои от които все още не можем да предскажем: началото на игра.


Артикулация на визуалните кодове

Умберто Еко. 1968 (бълг. превод: 1988)

Артикулация на визуалните кодове

Погрешно е да смятаме: 1/ че всеки комуникативен акт се основава на един „език“, сроден с кодовете на словесния език; 2/ че всеки език трябва да има две строго определени артикулации. По-целесъобразно е да приемем: 1/ че всеки комуникативен акт се основава на един код; 2/ че не всеки код има непременно две строго определени артикулации


Кинематографичният код

Умберто Еко. 1968 (бълг. превод: 1988)

Кинематографичният код

Достатъчно е да спрем до съществуването на тройната артикулация: „шокът“ от тази много по-богата условност и следователно много по-гъвкава формализация от всички останали формализации ни кара да смятаме, че филмовото послание ни възвръща самата действителност. Така възникват метафизиките на киното.


Знак

Умберто Еко. 1980 (бълг. превод: 1985)

Знак

Адсон, никога не съм се съмнявал в истината, съдържаща се в знаците, те са единственото нещо, с което човек разполага, за да се ориентира в този свят. Доброто за една книга е тя да бъде четена. Книгата е съставена от знаци, които говорят за други знаци, а те от своя страна говорят за нещата. Няма ли око, което да я чете, една книга си остава носителка на знаци, които не дават понятия, следователно тя е няма.


ЗНАЦИ

Умберто Еко. Из: Семиотика и философия на езика. 1984 (бълг. превод: 1993)

ЗНАЦИ

Субектът навлиза в твърде полезна за него криза, тъй като взима участие в историческата /и същностна/ криза на знака. Като субекти ние сме това, в което ни превръща формата на света, създаден от знаците. Може би ние сме онзи дълбок импулс, който поражда семиозиса. И все пак ние се възприемаме само като системи за означаване и процеси на общуване. Картата на означаването, разчертана за даден момент от историческото ни развитие (заедно с отломките от предишни означавания), ни казва кои сме и какво (или как) мислим.


Знак

Цветан Тодоров, 1972 (бълг. превод: 1992)

Знак

Христоматиен речников текст на Цветан Тодоров от 1972 г. (бълг. превод в Литературна мисъл, 1992), който предлага прочити на понятието "знак" (дефиниции на понятието през погледа на Пърс, Сосюр и Йелмслев; видове знаци; специфика на вербалния и на невербалния знак и т.н.).


Models of the Sign

Winfried Noth - 1990

Models of the Sign

In Handbook of Semiotics, the concept of sign is generally used in its broadest sense of a natural or conventional semiotic entity consisting of a sign vehicle connected with meaning. It is based on the standard distinction between dyadic and triadic sign models.


Жестове. Език на тялото. Кинесика

Из: "Наръчник по семиотика" от Ньот, 1990

Жестове. Език на тялото. Кинесика

В основната типология на жестовете можем да различим емблеми (жестове с директен вербален превод), илюстратори (жестове, които се съотнасят с онова, което е вече казано), регулатори (жестове, които регулират вербалното взаимодействие в процеса на комуникация)...


Жест. Жестова система. Жестуалност

Из: "Речник на театъра" от Патрик Павис, 1996 (2002)

Жест. Жестова система. Жестуалност

Всяка епоха си изгражда собствена концепция за театралния жест, която оказва влияние върху играта на актьора и стила на представлението...


Жест. Жестов код. Жестикулация

Из: "Речник по семиотика, медии и комуникация" от Марсел Данеси, 2000

Жест. Жестов код. Жестикулация

Можем да говорим както за жест(ове) и жестикулация, така и за жестов код - система за комуникация, базирана върху жестовете...


Жест

Из: "Речник по естетика и философия на изкуството" от Моризо и Пуиве, 2007 (2012)

Жест

Понятието "жест" се явява и времеви разрив, и изживяна преимственост: между тялото и духа, субекта и обекта, целта и средството.


Гестус

Из: "Размисли върху театъра и литературата" от Б. Брехт, (1935-1955)

Гестус

Под "гестус" следва да разбираме един комплекс от жестове, мимика и най-често думи... Думи могат да се заместват с други думи, жестове с дружи жестове, без от това да се променя гестусът.


Смисълът на жестовете в Средновековния Запад

Презентация по книгата на Жан-Клод Шмит (2000)

Смисълът на жестовете в Средновековния Запад

Разликата между движението и жеста е, че движението се отнася до цялото тяло, докато жестът се отнася най-вече до ръцете и другите крайници. Това определение на gestus е първото в цялата западна традиция. Контекстът е този на реториката, откъдето и наблягането върху жестовете на ръцете, ръцете на оратора и тяхното оценностяване в противопоставянето им срещу движенията на танца и жонгльорите, считани за презрени.


Семиология и реторика

Пол де Ман

Семиология и реторика

Четенето не е „наше“ четене, доколкото то прибягва единствено до езикови елементи, предложени от самия текст; разграничаването между автор и читател е едно от фалшивите разграничения, които четенето прави очевидни. Литературата, също както и литературната теория – различието между тях е илюзорно – е осъдена (или привилегирована) да бъде завинаги най-строгият и, като следствие, най-ненадеждният език, посредством който човекът назовава и променя себе си.


Семиотика, криза, идентичност

Мирослав Дачев, 1994 (2001)

Семиотика, криза, идентичност

Началото на “съгласието” е през 1968. В интервю пред вестник “Монд” от 7 юни 1974, Греймас споделя, че когато се учредява Международната асоциация по семиотика, под въздействието на Якобсон и със съгласието на Леви-Строс, Бенвенист и Барт, “семиотика” се налага над “семиология” и се приема за термин, покриващ цялото поле на семиотичното.


Избрана библиография по семиотика и поетика

Мирослав Дачев, 1994 (2001)

Избрана библиография по семиотика и поетика

Предлаганата тук избрана библиография включва енциклопедични издания, монографии, статии, списания и поредици, селектирани до 1994 г. (с някои добавки до 2000 г.)


Семиотика и литература

Цветан Тодоров, 1974 (1979)

Семиотика и литература

Семиотика и литература. Подобно заглавие може да остави впечатление, че двете понятия - семиотика и литература - са напълно правомерни. Първата ни задача е да разсеем тази илюзия...


Литературната семиотика

Мирослав Дачев (2004)

Литературната семиотика

Предлаганият тук материал представя текста на едноименната лекция, четена на общоуниверситетски семинар в НБУ през 2004 г.


Winfred Noth. Handbook of Semiotics

Contents

Winfred Noth. Handbook of Semiotics

Noth's ambitious work covers the field of semiotics from Aesthetics to Zoosemiotics. The book contains sixty-five encyclopedic articles. W.Noth is Professor of English Linguistics at the University of Kassel, Germany.