e-library

рецензии и отзиви

„Отново съм тук“ – изкачването на върха в работата на оператора Красимир Андонов

Красимира Иванова

„Отново съм тук“ – изкачването на върха в работата на оператора Красимир Андонов

Първата фраза, изникнала в съзнанието ми, гледайки биографичния филм за зоолога алпинист Боян Петров, е обобщението, което държеше да запомнят студентите му проф. Венец Димитров: „Портретът е визитната картичка на оператора!“. Не знам дали операторът Красимир Андонов би избрал точно този филм от цялата си богата творческа биография за единствен синоним на неговия професионализъм, за най-ярък индикатор на стила му, но от моя гледна точка в тази стъпка в кариерата му има нещо знаково. Боян Петров не успя да изкачи поредния си осемхиляден връх - Шиша Пангма, но за радост на любителите на качественото документално кино Краси Андонов успя.


Магията на фолклора на сцената на Театър “НАТФИЗ” с “Българска мистерия” (синхронът между кино и театралните творци)

Маргарита Божилова - Андонова

Магията на фолклора на сцената на Театър “НАТФИЗ” с “Българска мистерия” (синхронът между кино и театралните творци)

Една от най-силните и ярки страни на Красимир Андонов, като творец, е работата му със светлината. Той владее майсторството да създава картини на сцената, които да приковават вниманието на зрителя, от една страна, и да носят естетическа наслада, от друга. Защото Красимир Андонов много внимателно избира цветовата схема и светлинния баланс на всяка отделна картина, като по този начин умело успява да нарисува в сценичното пространство различни светове: от нереални картини на съновидения до реално битово - житейски ситуации.


Ролята на оператора и композитора в изграждането на цялостната визия на невербалния филм “Жената”

Маргарита Божилова - Андонова

Ролята на оператора и композитора в изграждането на цялостната визия на невербалния филм “Жената”

Основният елемент на внушение е заложен от режисьора - работата с цветовете. Но е изведен по неповторим начин от оператора Красимир Андонов. Като фотограф Красимир Андонов е преподавател в НАТФИЗ и е специалист в естетиката на черно-бялата и цветната фотография. От там тръгват и неговите експерименти във визуалния аспект на филма. Всяка една от отделните сцени на филма носи своя неповторима естетика на заснемане и цветова гама.


Светлината като археологически инструмент в работата на Красимир Андонов

Любомир Кюмюрджиев

Светлината като археологически инструмент в работата на Красимир Андонов

”През деня много детайли от повърхността на скалите остават невидими, защото общата светлина скрива обемите - казва Андонов - случилото се на Белинташ провокира у мен идеята, че един от ключовете към древните тайни би могъл да се крие в различните ъгли, под които светлината пада спрямо изсечените от човешка ръка скални форми”.


Операторът Мартин Димитров: блестяща работа във филма “Мъж за милиони“

Любомир Халачев

Операторът Мартин Димитров:  блестяща работа във филма “Мъж за милиони“

Макар и млад като оператор, Мартин Димитров проявява завиден професионализъм – и в подготовката, и в избора на локации (нещо много важно в работата по игрален филм), и в реализацията на сложни снимки (кран, фарт, снимки от кола и в кола) и в актьорските проби. Особено при избора на актьори – тук мнението на всеки който наблюдава процеса е изключително важно. Без да се налага, с усета си за изображение Мартин успява да подскаже това, което е усетил докато наблюдава кадъра във визьора на камерата. Фалш или истина в реакциите – най-важният въпрос, на който режисьорът се опитва да отговори по време на кастинга. При нас въпросът беше още по-сложен, защото ставаше дума за романтична история на хора над петдесет години – възраст, в която чувствата се проявяват много по-скрито, емоциите не излизат на преден план, но трябва обезателно да се прочетат в погледа на актьорите. Тук операторът може да помогне, ако умее да вижда неусетните промени в актьорската игра.


Блян за кино

Соня Александрова

Блян за кино

На предстоящия фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” в София един от конкурсните филми е документалният „Малката маркиза”/2021/ на режисьора Станислав Дончев и оператора Мартин Димитров. Това ме върна към един предишен фестивал, където е показан друг филм на същия тандем „Блян за щастие”/2016/. Тематичните и стиловите сходства веднага се набиват на очи. Авторите се захващат с известни имена от българската литература- писателката Фани Попова-Мутафова и поета Димчо Дебелянов, за да пре/от/крият малко познати или премълчавани факти от техния живот. Основното им изразно средство е документът, разработен и обигран оригинално.


За необходимостта от възстановки и за нивото на практическата им реализация

Теодора Стоилова - Дончева

За необходимостта от възстановки и за нивото на практическата им реализация

Със сигурност субективната, творческа намеса на оператора в работата по възстановките е решаваща за изображението и съответно и за възприятията на аудиторията. Поради това сега ще се концентрирам върху няколко примера от творческата биография на оператора Мартин Димитров, който е сред авторите на успешни възстановки в съвременни български документални филми, с което се налага като много добър визуалист. Несъмнено една от най-силните страни на възстановката е емоционалността, която те могат да събудят у зрителя.


Право в обектива или за субективния обектив

проф. д-р Румен Георгиев - Рум за Александър Нишков (2005)

Право в обектива или за субективния обектив

"Тук трябва да се отбележи, че заниманията и получения опит на Нишков в областта на станалата вече “класическа” черно-бяла фотография не са отишли напразно - една немалка част от представените портрети са превърнати в черно-бели тонове, използвайки за изходно изображение цветното заснемане. Това различно третиране не се е наложило по формален признак - да има разнообразие, а е пряко свързано с драматургичното третиране на модела съобразно вътрешната интуиция на твореца при всеки конкретен обект/модел". проф. д-р Румен Георгиев - Рум


Както показва....

Воля Стойчева: за "200 от България" на Александър Нишков (2005)

Както показва....

"В своята фотографска серия “200 от България” Александър Нишков е надхвърлил репoртажно-документалното по посока на това, което се покрива с понятието образ. Трудна задача, решението на която в повечето случаи той преследва с ренесансова нагласа, врязваща се в контекста на преломен за България момент". Воля Стойчева


Театърът от предишния ден

Мирослав Дачев. Предговор към "Архитектоника на театралността" (2012)

Театърът от предишния ден

Ако при идеята за литературност често повтаряният от Еко израз "но текстът е тук и емпиричният автор трябва да замълчи" работи, то при идеята за театралност изразът е усилен от онова "тук", което сцената променя, защото текстът-тук на сцената е вече нещо различно, с писаното слово се е случило нещо радикално, с възприемането му - също, защото те не могат без знаковостта на играта, но и без минаването отвъд - и на словото, и на играта. В театъра "текстът е тук" е синоним на "играта е тук", или "тук е знакът за текстовото отсъствие"...




LANGUAGES OF MODERNITY – THE SLOVAK POINT OF VIEW

Dr. Adam Bžoch: An Answer to Dr. Miroslav Dachev’s Exposé

LANGUAGES OF MODERNITY – THE SLOVAK POINT OF VIEW

In his exposé of the Bulgarian-Slovak project Languages of European Modernity Dr. Dachev formulated four basic points of departure. They legitimize our common efforts to research the field of interpretation. This research attempts, as Dr. Dachev writes, to return to Modernity understood as a root of our post-modern Today. There is a need to complementarize the points of departure of Dr. Dachev from the Slovak side, as an attempt to legitimize the work of the common project.


За парите, културата и...

Татяна Ангелова. Рецензия за "Пари и култура" (2009)

За парите, културата и...

"Търсете списанието, четете го, потопете се в неговия свят и вие ще научите нови неща за неочакваната връзка между пари и култура... Ще изпитате истинско удоволствие от разкошната, без преувеличение, полиграфична изработка, каквато днес не се среща често при "нелуксозните" издания..." проф. Татяна Ангелова


Цветът в Петокнижието

Мирослав Дачев. Рецензия за "Цветът в Петокнижието" (2006)

Цветът в Петокнижието

"Към книгата на Мони Алмалех занимаващите се с проблеми на лингвистиката, семиотиката и хебраистиката не биха могли да останат безучастни. Едновременно с това тя е и книга, която само определени специалисти биха могли да видят в нейната истинска сложност и дълбочина. Към познания по иврит и класически и съвременни езици, за да бъдат следвани различните етимологии и дори промени в нагласата на читателските възприятия, бих добавил и дългогодишни занимания с библията и корпуси от текстове, свързани с нея. И разбира се – с цветовете..." проф. Мирослав Дачев




Архангели, образи, думи

Мирослав Дачев. Рецензия за "Архангелите в Библията" от Мони Алмалех

Архангели, образи, думи

Един от многото спомени, които остават от всяко първо влизане в църква, е този от царските двери: лъчът светлина, докосващ очакващата и притихнала Мария, притихналите криле на благовестието, защото мигът е сакрален, ангелският образ, Гавраил, в плът не от думи, а визия, която усмихва и вдъхва надежда за предстоящо Рождество.


За "Атон в рисунки и фотографии"

Владимир Димитров

За

Двадесет години след първото пътуване, след многобройни посещения, внимателно наблюдение на живота на светогорските монаси и все повече поклонници, които пътуват, след безценните разговори и с едните и с другите, двамата автори – проф. Мирослав Дачев и Андрей Янев – не просто са видели и предали, чрез молива и хартията и чрез обектива на фотоапарата, емоционалното състояние на днешните обитатели на Света гора и на техните гости. Авторите са успели да почувстват, да усетят онзи особен ритъм, с който бие сърцето на светогореца. Смятам, че няма да е преувеличено, ако кажа, че тези творби на се дело на творци, просто вдъхновени от Света гора; те носят силата и заряда на творби, създадени от светогорци.


Света Гора и българската култура

Анисава Милтенова. Рецензия за проекта "Света Гора и българската култура"

Света Гора и българската култура

Проектът "Света Гора и българската култура" е много навременен с оглед на разкриване мястото и ролята на българското културно наследство в световната цивилизация и неговата взаимовръзка с другите балкански православни култури.


Интервю с Негово Високопреосвещенство Велички епископ Сионий

Интервю с Негово Високопреосвещенство Велички епископ Сионий

Интервю с Негово Високопреосвещенство Велички епископ Сионий за сп. "Пари и култура" на тема Парите и Библията




Слово и образ

Христо Манолакев. Рецензия за "Слово и образ" (2005)

Слово и образ

"Семиотичното четене на Дачев е своеобразен увод в изучаването на визуалния знак и природата на илюстрацията. Ще си позволя от позицията на собствените си наблюдения върху родния художествено-критически дискурс да отбележа, че семиотиката дава на автора един по-различен поглед. Тълкуването му на “текста Сирак Скитник” не е констативно-описателно плъзгане по повърхността на изобразителната фрактура, а огласяване на техния непредполаган глас, скрит отвъд сюжета на забелязването. С риск да прозвучи пресилено ще си позволя да обобщя, че в цялостното битие на българската семиотика “Слово и образ” е може би една от най-стойностните книги." доц. Христо Манолакев


Слово и образ

Елка Бакалова. Рецензия за "Слово и образ" (2003)

Слово и образ

"Книгата на Мирослав Дачев, на един от малцината изявени семиотици в литературознанието, е уникална в съвременната ни хуманитаристика. Тя е интердисциплинарна в най-добрия смисъл на думата, надхвърля компетенциите на отделните "тесни" специалисти, но всеки един от тях може да види негови приноси от своя ъгъл на зрение..." проф. Елка Бакалова