Център за семиотични и културни изследвания
рецензии и отзиви
„Чикаго“ – познатият непознат мюзикъл
Павел Павлов (2023)
„Чикаго“ в тази версия манифестира свободолюбивия дух и сладостта на афекта, който е познат на всяко поколение във всяка епоха. Образите, подобно на шекспировия Хамлет натрапчиво внушават посланието, че може и да си затворен в орехова черупка и пак духът ти да е владетел на неизбродни пространства. Но духът в случая търси отмъщението и славата – опияняващи, заслепяващи, но ние решаваме дали са нужни, дали ще им позволим да властват.
Мюзикълът „Play Your Змей?!?“ преплита класика и модерност
Петя Караджова (2023)
Интересът към „Змейова сватба“ на Петко Тодоров е нестихващ през годините – знаменателна е версията на Вили Цанков от 1973 г. от "Фонд на БНТ: Телевизионен театър". Младите актьори от постановката по идея на Красимира Иванова „Play Your Змей?!?“ едва-ли са се вдъхновявали от изпълнението на незабравимите Йосиф Сърчаджиев, Йордан Спиров, Катя Иванова, Маргарита Дупаринова, Иван Кондов, Богдан Глишев, но подхождат към интерпретацията на мотива за змея със същата отдаденост, уважение към професията и вдъхновение.
„Play Your Змей?!?“ – оригинално творческо решение
Павел Павлов (2023)
В пиесата на Маргарит Минков „Play Your Todoroff“ могат да се намерят достатъчно поводи за еклектичния прочит, който спектакълът „Play Your Змей?!?“ предлага на зрителите си. Похвален е опитът на Красимира Иванова да внесе единен код в разнородния подход към образите на драматурга Минков – този опит за хомогенизиране прави впечатление особено при сравнение с друг подобен – постановката на Веселен Ранков, също с млади актьори – където пак е запазено авторовото преплитане на модерна визия с класическа приказна атмосфера и фолклорни елементи. В тази връзка прочитът на „Play Your Змей?!?“ работи активно за изграждане на липсващите при Минков мотивации...
С почит към достойните в българското кино
Иво Николов (2023)
В собствените ми кинопроекти стремежът винаги е да възродя отношението към достойните в българската култура. Затова вниманието ми грабна пълнометражният филм на Павел Павлов посветен на големия български режисьор – Юлий Стоянов. В нашата киногилдия рядко се обръща внимание на доайените от сферата на документалното кино и това е наистина жалко. Филмът „За възможността да се живее“ е опит да се съживи вкусът към киното, чиято стойност е далеч над комерсиалното. Личи си стремежът на сценариста Красимира Иванова да бъдат предадени уроците на големите кинематографисти – освен Юлий Стоянов, живо и ярко е присъствието на оператора Иван Цонев.
Чеховото „Предложение“ – нескучната класика
Петя Караджова (2023)
Версията на МТФ „Юния“ приятно ме изненада. Васил Драганов е зашеметяващ в ролята на Ломов. Образът е изтеглен по посока на хипохондризма, неувереността на персонажа е съчетана с хем неочаквани, хем напълно оправдани изблици. Драганов е изумително органичен в това си изпълнение – до степен, в която започваш да се притесняваш дали наистина на актьора не му прилоша на сцената. Постижение на режисурата на Красимира Иванова е, че споменатите характеристики на Ломов са въведени мотивирано, с надграждане, хуморът е с необходимото уважение към Чехов, но и достатъчно изобретателен. Именно в това откривам достойнството на подхода на Красимира – в усета за истинския Чехов. Тя не използва драматургията само като повод да спечели дивиденти или пък да изгради нещо, което е изцяло субективна инвенция, използваща големия автор като трамплин.
Страшни родителски смешки
Василена Горанова (2023)
На сцената на театъра на Пловдивския университет често са ни изненадвали срещи с любопитна драматургия. Изключителният хъс, заряд, целеустременост на младите актьори не са неочаквани и в спектакъла-колаж „РодиТеЛи?!?“ по идея и под режисурата на Красимира Иванова. Подходът на спектакъла е необичаен и изумяващ и със сигурност предизвиква размисли по повод амалгамата от благословията и изпитанието да си родител. Като обобщение на посланието му бих цитирала думите на Майкъл Левин “Фактът, че имаме деца, ни прави родители точно толкова, колкото и фактът, че имаме пиано, ни прави пианисти“.
МОНТАЖЪТ НА АТРАКЦИОНИ В ТЕАТЪРА НА РЕЖИСЬОРА АНТОН УГРИНОВ
Мая Димитрова (2022)
Във високото поле на авторската арт продукция са и постановките на режисьора Антон Угринов, играни и този сезон. Една от трите коментирани тук, „Катастрофа“ в театър Сфумато, вече трета година увлича камерната публика с артистична компилация от образи и текстове на Харолд Пинтър и Самюел Бекет. Абстрахирането чрез рационализиращи дискурси на един възможен аналитичен поглед към спектакъла не ни задължава да се лишаваме от емоционалното съпричастие. Енергията на постановката е заразителна. А лицата в спектакъла - петимата млади актьори завършили в един клас в НАТФИЗ, буквално повличат публиката в турбуленцията от „монтажа на атракциони“ завихрен от режисьора Антон Угринов. Представлението е тотална сетивна провокация.
ЕСТЕТИЧЕСКИ ТЪРСЕНИЯ НА ФИЛМОВИЯ ОПЕРАТОР МАРТИН ДИМИТРОВ
Павлина Желева (2022)
Проф. д-р Мартин Димитров е един от най-изявените ни и активни филмови оператори. Успешно работи както в игралното, така и в документалното кино, а също така и в областта на рекламата. Заснел е над 30 документални и близо 20 игрални филми, между които „Писма до Антарктида“ (2019), „Сбогом, Джони“ (2020) и др. В качеството ми на продуцент и на филмов критик имам преки впечатления от начина му на работа и от постигнатите резултати в два важни филма от най-новата му филмография. Първият е „Малката Маркиза“ – изискан биографичен портрет на писателката Фани Попова – Мутафова, а вторият – игралният дебют на режисьора Боримир Илков – Боно „Анна“.
Живите класици. Vol.1 Еухенио Рекуенко
Александър Нишков (2022)
Зала „CEART“ („Centro de Arte Tomás y Valiente“), Фунелабрада, Мадрид, декември 2018, Рекуенко прави фурор в артистичната общност – най-мащабния фотографски проект, реализиран до този момент „365°“. Създадена за седем години, „365°“ е моментна снимка, история на една година, една епоха. Няма фотограф, който да се е осмелил да разкаже или пресъздаде нашето съвремие с творби, които са на границата на лудостта, но сами по себе си - гениални. Самите те са такива не чрез формата, а чрез иконичността и знаците, съдържащи се в заложената драматургия. Драматургичната динамика на неговите „малки истории“ е затворена в спокойния на пръв поглед ритъм на бетонни килии, с размери около два на два и високи четири метра, чиято единствена връзка с „външния“ свят е едно малко прозорче.
„Отново съм тук“ – изкачването на върха в работата на оператора Красимир Андонов
Красимира Иванова (2022)
Първата фраза, изникнала в съзнанието ми, гледайки биографичния филм за зоолога алпинист Боян Петров, е обобщението, което държеше да запомнят студентите му проф. Венец Димитров: „Портретът е визитната картичка на оператора!“. Не знам дали операторът Красимир Андонов би избрал точно този филм от цялата си богата творческа биография за единствен синоним на неговия професионализъм, за най-ярък индикатор на стила му, но от моя гледна точка в тази стъпка в кариерата му има нещо знаково. Боян Петров не успя да изкачи поредния си осемхиляден връх - Шиша Пангма, но за радост на любителите на качественото документално кино Краси Андонов успя.
Магията на фолклора на сцената на Театър “НАТФИЗ” с “Българска мистерия” (синхронът между кино и театралните творци)
Маргарита Божилова - Андонова (2022)
Една от най-силните и ярки страни на Красимир Андонов, като творец, е работата му със светлината. Той владее майсторството да създава картини на сцената, които да приковават вниманието на зрителя, от една страна, и да носят естетическа наслада, от друга. Защото Красимир Андонов много внимателно избира цветовата схема и светлинния баланс на всяка отделна картина, като по този начин умело успява да нарисува в сценичното пространство различни светове: от нереални картини на съновидения до реално битово - житейски ситуации.
Ролята на оператора и композитора в изграждането на цялостната визия на невербалния филм “Жената”
Маргарита Божилова - Андонова (2022)
Основният елемент на внушение е заложен от режисьора - работата с цветовете. Но е изведен по неповторим начин от оператора Красимир Андонов. Като фотограф Красимир Андонов е преподавател в НАТФИЗ и е специалист в естетиката на черно-бялата и цветната фотография. От там тръгват и неговите експерименти във визуалния аспект на филма. Всяка една от отделните сцени на филма носи своя неповторима естетика на заснемане и цветова гама.
Светлината като археологически инструмент в работата на Красимир Андонов
Любомир Кюмюрджиев (2022)
”През деня много детайли от повърхността на скалите остават невидими, защото общата светлина скрива обемите - казва Андонов - случилото се на Белинташ провокира у мен идеята, че един от ключовете към древните тайни би могъл да се крие в различните ъгли, под които светлината пада спрямо изсечените от човешка ръка скални форми”.
Операторът Мартин Димитров: блестяща работа във филма “Мъж за милиони“
Любомир Халачев (2022)
Макар и млад като оператор, Мартин Димитров проявява завиден професионализъм – и в подготовката, и в избора на локации (нещо много важно в работата по игрален филм), и в реализацията на сложни снимки (кран, фарт, снимки от кола и в кола) и в актьорските проби. Особено при избора на актьори – тук мнението на всеки който наблюдава процеса е изключително важно. Без да се налага, с усета си за изображение Мартин успява да подскаже това, което е усетил докато наблюдава кадъра във визьора на камерата. Фалш или истина в реакциите – най-важният въпрос, на който режисьорът се опитва да отговори по време на кастинга. При нас въпросът беше още по-сложен, защото ставаше дума за романтична история на хора над петдесет години – възраст, в която чувствата се проявяват много по-скрито, емоциите не излизат на преден план, но трябва обезателно да се прочетат в погледа на актьорите. Тук операторът може да помогне, ако умее да вижда неусетните промени в актьорската игра.
Блян за кино
Соня Александрова (2022)
На предстоящия фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” в София един от конкурсните филми е документалният „Малката маркиза”/2021/ на режисьора Станислав Дончев и оператора Мартин Димитров. Това ме върна към един предишен фестивал, където е показан друг филм на същия тандем „Блян за щастие”/2016/. Тематичните и стиловите сходства веднага се набиват на очи. Авторите се захващат с известни имена от българската литература- писателката Фани Попова-Мутафова и поета Димчо Дебелянов, за да пре/от/крият малко познати или премълчавани факти от техния живот. Основното им изразно средство е документът, разработен и обигран оригинално.
За необходимостта от възстановки и за нивото на практическата им реализация
Теодора Стоилова - Дончева (2022)
Със сигурност субективната, творческа намеса на оператора в работата по възстановките е решаваща за изображението и съответно и за възприятията на аудиторията. Поради това сега ще се концентрирам върху няколко примера от творческата биография на оператора Мартин Димитров, който е сред авторите на успешни възстановки в съвременни български документални филми, с което се налага като много добър визуалист. Несъмнено една от най-силните страни на възстановката е емоционалността, която те могат да събудят у зрителя.
Право в обектива или за субективния обектив
проф. д-р Румен Георгиев - Рум за Александър Нишков (2005)
"Тук трябва да се отбележи, че заниманията и получения опит на Нишков в областта на станалата вече “класическа” черно-бяла фотография не са отишли напразно - една немалка част от представените портрети са превърнати в черно-бели тонове, използвайки за изходно изображение цветното заснемане. Това различно третиране не се е наложило по формален признак - да има разнообразие, а е пряко свързано с драматургичното третиране на модела съобразно вътрешната интуиция на твореца при всеки конкретен обект/модел". проф. д-р Румен Георгиев - Рум
Както показва....
Воля Стойчева: за "200 от България" на Александър Нишков (2005)
"В своята фотографска серия “200 от България” Александър Нишков е надхвърлил репoртажно-документалното по посока на това, което се покрива с понятието образ. Трудна задача, решението на която в повечето случаи той преследва с ренесансова нагласа, врязваща се в контекста на преломен за България момент". Воля Стойчева
"Атон в рисунки и фотографии" в навечерието на Рождество Христово
Мария Шнитер (2022)
В тези съкровени предрождественски дни Градската художествена галерия в Пловдив кани гостите си на празник за духа и сетивата. Открива се изложбата „Атон в рисунки и фотографии“. Авторите – художникът Андрей Янев и културологът-фотограф проф. Мирослав Дачев, споделят с нас плодовете от едно близо двайсетгодишно пътуване – както по пътеките и върховете на Света гора, така и по пътищата на собственото им духовно търсене и възвисяване. Андрей Янев и Мирослав Дачев са благословени да усетят скрития смисъл на тишината, да уловят богатството на черно-белите отблясъци от ангелско крило, възнасящо човешките скърби и надежди към небесата, и да споделят всичко това с нас, зрителите.
Атон: в рисунки и фотографии, през погледа на Центъра за семиотични и културни изследвания
Бойка Доневска (2022)
В албума "Атон в рисунки и фотографии" са включени над 150 произведения на двете изкуства, създадени от Мирослав Дачев и Андрей Янев по време на многобройните им експедиции до Света гора, отразени и в поредица от забележителни изложби в Бургас, в София и в страната през изминалите 10 години. С право, проф. Джурова отбелязва, че техните творби ни отвеждат отвъд реалността, в свят където вечността е универсална категория. И независимо, че всеки автор използва специфичен език – своя собствен, между тях има и немалко контактни точки. Изображенията неусетно ни потопяват в част от „голямото време“, времето на преживяванията, толкова далеч от ежедневния адреналинов натиск върху нашите сетива. Време, което тук се измерва с мащаба на драматични или странно притихнали пейзажи, на потопени в имагинерно съзерцание свети места, на вдъхновени личности и символични образи, запечатани в паметта на рисунки и фотографии.
Света Гора - Атон и "Библиотека Атониада"
Бойка Доневска (2022)
По същностните си характеристики, всички издания от „Атониада“ принадлежат към категорията на комплексните трудове и изграждат принципни постановки в крайно разнородната и понякога бих казала, трудно дефинируема област на иконографските изследвания. Разглежданата проблематика се разполага в пограничната територия между семиотика, изкуствознание, богословие, социологически аспекти на изкуството и още многобройни фактори от различен порядък. Подобен висок, изследователски хоризонт изисква изключителна ерудиция, интердисциплинарност на научния подход и интерпретативна изобретателност, присъщи на оригиналния стил на Мирослав Дачев. Сам по себе си, монографичният тип на книгите, при това в надграждаща се последователност, внушава още по-голям респект във време, когато в българската хуманитаристика определено превалират проучванията с частен характер.
За "Атон в рисунки и фотографии"
Владимир Димитров (2022)
Двадесет години след първото пътуване, след многобройни посещения, внимателно наблюдение на живота на светогорските монаси и все повече поклонници, които пътуват, след безценните разговори и с едните и с другите, двамата автори – проф. Мирослав Дачев и Андрей Янев – не просто са видели и предали, чрез молива и хартията и чрез обектива на фотоапарата, емоционалното състояние на днешните обитатели на Света гора и на техните гости. Авторите са успели да почувстват, да усетят онзи особен ритъм, с който бие сърцето на светогореца. Смятам, че няма да е преувеличено, ако кажа, че тези творби на се дело на творци, просто вдъхновени от Света гора; те носят силата и заряда на творби, създадени от светогорци.
Театърът от предишния ден
Мирослав Дачев. Предговор към "Архитектоника на театралността" (2012)
Ако при идеята за литературност често повтаряният от Еко израз "но текстът е тук и емпиричният автор трябва да замълчи" работи, то при идеята за театралност изразът е усилен от онова "тук", което сцената променя, защото текстът-тук на сцената е вече нещо различно, с писаното слово се е случило нещо радикално, с възприемането му - също, защото те не могат без знаковостта на играта, но и без минаването отвъд - и на словото, и на играта. В театъра "текстът е тук" е синоним на "играта е тук", или "тук е знакът за текстовото отсъствие"...
LANGUAGES OF MODERNITY – THE SLOVAK POINT OF VIEW
Dr. Adam Bžoch: An Answer to Dr. Miroslav Dachev’s Exposé
In his exposé of the Bulgarian-Slovak project Languages of European Modernity Dr. Dachev formulated four basic points of departure. They legitimize our common efforts to research the field of interpretation. This research attempts, as Dr. Dachev writes, to return to Modernity understood as a root of our post-modern Today. There is a need to complementarize the points of departure of Dr. Dachev from the Slovak side, as an attempt to legitimize the work of the common project.
За парите, културата и...
Татяна Ангелова. Рецензия за "Пари и култура" (2009)
"Търсете списанието, четете го, потопете се в неговия свят и вие ще научите нови неща за неочакваната връзка между пари и култура... Ще изпитате истинско удоволствие от разкошната, без преувеличение, полиграфична изработка, каквато днес не се среща често при "нелуксозните" издания..." проф. Татяна Ангелова
Архангели, образи, думи
Мирослав Дачев. Рецензия за "Архангелите в Библията" от Мони Алмалех
Един от многото спомени, които остават от всяко първо влизане в църква, е този от царските двери: лъчът светлина, докосващ очакващата и притихнала Мария, притихналите криле на благовестието, защото мигът е сакрален, ангелският образ, Гавраил, в плът не от думи, а визия, която усмихва и вдъхва надежда за предстоящо Рождество.
Света Гора и българската култура
Анисава Милтенова. Рецензия за проекта "Света Гора и българската култура"
Проектът "Света Гора и българската култура" е много навременен с оглед на разкриване мястото и ролята на българското културно наследство в световната цивилизация и неговата взаимовръзка с другите балкански православни култури.
Цветът в Петокнижието
Мирослав Дачев. Рецензия за "Цветът в Петокнижието" (2006)
"Към книгата на Мони Алмалех занимаващите се с проблеми на лингвистиката, семиотиката и хебраистиката не биха могли да останат безучастни. Едновременно с това тя е и книга, която само определени специалисти биха могли да видят в нейната истинска сложност и дълбочина. Към познания по иврит и класически и съвременни езици, за да бъдат следвани различните етимологии и дори промени в нагласата на читателските възприятия, бих добавил и дългогодишни занимания с библията и корпуси от текстове, свързани с нея. И разбира се – с цветовете..." проф. Мирослав Дачев
Слово и образ
Христо Манолакев. Рецензия за "Слово и образ" (2005)
"Семиотичното четене на Дачев е своеобразен увод в изучаването на визуалния знак и природата на илюстрацията. Ще си позволя от позицията на собствените си наблюдения върху родния художествено-критически дискурс да отбележа, че семиотиката дава на автора един по-различен поглед. Тълкуването му на “текста Сирак Скитник” не е констативно-описателно плъзгане по повърхността на изобразителната фрактура, а огласяване на техния непредполаган глас, скрит отвъд сюжета на забелязването. С риск да прозвучи пресилено ще си позволя да обобщя, че в цялостното битие на българската семиотика “Слово и образ” е може би една от най-стойностните книги." доц. Христо Манолакев
Слово и образ
Елка Бакалова. Рецензия за "Слово и образ" (2003)
"Книгата на Мирослав Дачев, на един от малцината изявени семиотици в литературознанието, е уникална в съвременната ни хуманитаристика. Тя е интердисциплинарна в най-добрия смисъл на думата, надхвърля компетенциите на отделните "тесни" специалисти, но всеки един от тях може да види негови приноси от своя ъгъл на зрение..." проф. Елка Бакалова
