Анаграмата в поезията на Емануил Попдимитров

Мирослав Дачев (2005)

  Изтегли!


0.33 MB 


Идеята за анаграмите в поезията на Емануил Попдимитров споделих за първи път в Босилеград, окуражен от тайнствената сила, която родното място винаги придава на словото. Преди около две години, по покана на лингвистичния семинар, развих тази идея по-подробно в Софийския университет. Имах не само търпелива аудитория, но и достатъчно дълго време, за да мога да обхвана всички женски портрети – както от известния едноименен цикъл в стихосбирката “Песни”, така и в други стихосбирки на Попдимитров. Днес избрах да споделя усещането си за една-единствена творба на Попдимитров, в която до много от стаените смисли достигаме чрез анаграмата. Тя е “Мария Магдалина” и е от четвъртата стихосбирка на поета “Плачущи върби” (1914).