Изтегли!
0.7 MB
Казвам: цвете! и отвъд забравата, на която гласът ми обрича всеки контур, като нещо различно от познатата чашка, музикално се надига – усмихнатата или надменна представа – цветето, което не влиза в нито един букет. Да назовеш един предмет, значи да унищожиш трите четвърти от насладата на творбата, която идва с постепенното отгатване. Да го внушиш – ето мечтата.
Съвършенното използване на това тайнство е именно символът: да извикаш малко или повече един предмет, за да покажеш едно душевно състояние или, обратно, да избереш един предмет и да откриеш в него душевно състояние чрез последователно дешифриране.