Изтегли!
1.14 MB
В новата поезия символизмът изглежда като първо и смътно възпоминание за свещения език на жреците и влъхвите, усвоили някога особеното, тайнственото значение на думите от всенародния език, достъпно само на тях по силата на някакви известни само на тях съответствия между света на съкровеното и границите на общодостъпния опит. Символизмът изглежда изпреварване на онази възможна като хипотеза, действително религиозна епоха на речта, когато тя ще обхване двата разделени езика: езика на емпиричните вещи и отношения и езика на предметите и отношенията от друго естество, откриващи се във вътрешния опит – йератическата реч на пророчеството.