Център за семиотични и културни изследвания
РЕНЕСАНС И БАРОК
Италианският ренесанс
Бъртранд Ръсел
Ренесансът насърчава навика на интелектуалната дейност да се гледа като на възхитително обществено приключение, а не като на отшелническо съзерцание, целящо съхраняването на предопределената ортодоксия. Никой ренесансов италианец не би бил неразбираем за Платон или Аристотел; също така Лутер би ужасил Тома Аквински, но не би бил трудно разбираем за него. След началото на XVII век обаче всичко е вече различно – Платон и Аристотел, Тома и Уилям от Окам не биха били способни да проумеят Нютон.
Ренесансът
Джери Бротън
Хората от XVI век не биха възприели термина „Ренесанс“. Италианската дума “rinascita” (прераждане) била използвана по онова време за означаване възраждането на класическата култура. Специфичната френска дума „ренесанс“ обаче не била прилагана като описателна историческа фраза до средата на XIX век. За пръв път този термин е бил използван от френския историк Жюл Мишле.
История на изкуството: Ренесанс
Х. У. Джансън, Антъни Джансън
Ренесансът е първият исторически период, осъзнал своето собствено съществуване и създал определение за себе си. Целта на Ренесанса не била да копира творбите от античността, а да се изравни с тях и, ако е възможно, да ги надмине. Съществен парадокс е фактът, че желанието за връщане към класиците, основаващо се на отхвърлянето на Средните векове, довело не до възраждане на античността, а до раждането на модерната цивилизация.
