Първият допир със Света Гора за всеки посетител, дори и за нас жените, които сме я видели само от корабчето, обикалящо острова, е стъписващо. Имаш усещането, че си попаднал в безвъздушно пространство от шокиращата тишина, която те обгръща, от безмълвието и величието на скалистите брегове и каменните манастири.

Света Гора – градината на света Богородица е била изконна мечта на вярващи, поклонници и туристи. Мнозина са я рисували, пресъздавали в стихове, проза, музика и накрая – в изпълнени с религиозна мистификация романи. Малцина са обаче тези, които са успели, посещавайки избрания от Богородица остров, да усетят мълчанието на безвремието, да намерят неговия цветови еквивалент, да осъществят диалог с Божественото и Вечното и да го материализират в тънкия като бръснач процеп на светлината, визуализиран чрез светоносната ивица в дъното на хоризонта – там, където небето целува морето и земята. С една дума малцина са тези, които са успели да се докоснат до Вечния покой и Вселенска хармония, царяща на острова.

Сред тези избраници са Мирослав Дачев и Андрей Янев. Близо десет години те са сред щастливците, имащи  възможност не само да посетят острова, но и настроени на една и съща струна да извървят пътя във времето, да усетят светлината на безмълвието, да се докоснат до силата на Твореца, с една дума да възприемат Света Гора като духовно съпреживяване.

Мирослав Дачев постига това чрез фотообектива и рафинирания си усет за детайл в общия кадър. Не случайно една от неговите фото сесии – на монаха, застинал в мълчание, смирение и съзерцание пред извечното, би могла да се възприеме като висша сублимация на духовното, а умело подбраните пасажи от Стария и Новия завет към отделните фотоси водят зрителя към вековната мъдрост, прехвърляйки мостове към днешния ден.

Акварелите и рисунките на Андрей Янев носят затаения дъх от допира с невероятната магия Света Гора. Те са извън познатите ни репортажни рисунки и акварелни ескизи. Това са по-скоро експресивни импресии, уловили Вечния покой и Тишина на Мирозданието отвъд нас, там, където цари тайнственото мълчание на безвремието.

Тези фотосесии и рисунки неминуемо те карат да притихнеш, за да усетиш вечността, да уловиш прашинките от глина, с която Бог е заченал човека, нещо, което искрено ви го пожелавам.

проф. д-р Аксиния Джурова 

13 юни 2013 г.