Тайнства на Андрей Янев

Благословена е маслината...

Благословена е маслината – вековна утроба на послания и молитви! Кората – карта на смутно библейско време, листата – летопис на апостолско слово, а плодовете й, плодовете й… дали Натанаил и Тома са предполагали, че хилядолетия след като са попили словата на Иисус, плодовете й неизменно ще изтръгват молитви? Кирие елейсон – и тя оживява! Благословена е маслината – палимпсест: в началото бе словото, и словото бе попило в маслината, дълбоко вътре в плода й, само трябва някой да го изтръгне, за да зазвучи със стаен от хилядолетия глас, сякаш вътре от сърцето на кандилото. Този плод в различните му преображения Андрей Янев извиква и тук, в „Тайнства”, за пореден път. Всъщност, след ангелите, като образ маслината е най-видима. Какво ни дарява чрез нея Андрей – подсказване?, ключ за разбиране?, покана за размисъл? Струва ми се, че като в един небезизвестен патерик, около маслината винаги има силно ангелско присъствие, свети тя, грее, пази, шепти, и цялата тази синестезия едновременно припомня и извиква месията. Всъщност какво е месията за маслината? – тревожно спокойствие, миг, превърнат във вечност, обещание, което тя очаква и помни. Кой друг ще благовести на хората за това, ако не ангелите?

Платната не могат да ги поберат, нашият човешки свят не може да ги побере, твърде големи са те за нашите представи, още като по времето на Лот, че и по-големи, затова са приведени, защото тайнства откриват за нас хората, да ни направят по-виждащи, по-добри, да ни доближат до там, отдето идат. Грабват погледа – с размера на платната, със смесената техника, с изключително подходящото тониране – и разбира се, с почерка на Андрей. Задържам се повече от позволеното пред „Архангел Михаил”, изпитвам удоволствие да разстилам различни символни пластове в „Ангелски семена” и „Архангелско опрощение”, не скривам слабостта си към „Благовещение” и „Ангелска троица”. Не съм сигурен, че ще мога да го обясня, материята е неподатлива към нашите думи, безплътни са те, плът има словото, небожители са те, грешната земя обитаваме ние…

Ангелите са навсякъде, казва Йоан Златоуст и добавя: освен познатите ни (ангели, архангели, престоли, господства, начала, власти…) има безкрайни и неизброими множества, които никакви думи не могат да изобразят. Ето го предизвикателството за Андрей – художника, човека, поклонника. В този вербален вакуум той навлиза със скок, почти като в херменевтичен кръг. Неговият Гавриил е олицетворение на благата вест – носещ цвете (лилиум, Андрей обича символиката на лилиума) и благославящ (най-достойна е тя сред жените), но и с приведена глава (носи Неговото слово и Неговата воля, затова е тук, изпълнява). Апостол пред апостолите, и неговите слова пази маслината – и тези към Мария, и тези към Захария шест месеца по-рано. И погледът на очите му, и този на Михаил, и тези на троицата – всички импулсни състояния на окото, трепвания „в един миг време”, а всъщност човешки години и векове. Тази ангелска иконография, минаваща отвъд виденията на пророк Исайя и пророк Даниил, минаваща смело през небесната йерархия на Дионисий Ареопагит, Андрей налага вече няколко години. Смело мога да кажа, че е разпознаваема, характерна.

Но днес, вместо предишната тиха светлина, редом с ангелите върви крило до крилотревожното спокойствие. Реториката на Андрей прокарва неволна Чомскианска нишка през годините – обиква сблъсъка между граматическото спокойствие и смисловото неспокойство, сплавя в едно мир и тревога. За да ни извади от унеса на свръхматериалния свят с преобърнати стойности ли? Може би и това. Но и друго – когато ангелите са тук, това са знаци. Ангелите идват и ни посещават не по своя воля и власт, пише св. Василий Велики. Знак Божий е самото тяхно присъствие в света ни,виждането на това присъствие. А тази воля и власт поражда тревога в човешкия свят – готови ли сме?, достойни ли сме? Андрей Янев не дава отговор на този въпрос, очевидно е обаче желанието му този въпрос да звучи, да резонира. Както и още едно желание: да потъне в „скритото от създанието на света”, да увлече там и самите нас, да търсим отговори заедно. В сърцето на тайнството. И ако е прав Йоан Златоуст, че в тайнствата човек не привнася нищо, а само Бог действа върху нас, то тогава той ни кани на едно пречистване.

проф. Мирослав Дачев

Архангеловден, 2012