Васили Стоилов: Ръце

Васил Стоилов

"Ръце" (2012)

 *

Защо "Ръце"?

Защото това е, което придава общо звучене на толкова различните като послания "Еремит" (1928), "Човекът със стомната" (1932), "Баба с ябълки" (1933), "Старост" (1934), "Мома от Герман" (1937), "Автопортрет" (1939), "Одумвачки" (1940), "Очакване" (1969), "Богомилска проповед" (1969), "Епохи. Българската мадона през вековете" (1970) и десетките образи на мадони в творчеството на Васил Стоилов.

С характерната си знаковост ръката е един от най-често срещаните образи в платната на художника и един от най-обичаните етюди в рисунките.  Стоилов владее знанието за жестовостта на ръцете, за символните им стойности и предава богатството на този език на общуващия с неговото творчество. Езикът на ръцете има богата културна история, от чиито езотерични дебри Стоилов е бил изкушаван толкова, колкото и от таланта на старите майстори (пресъздадени по един очарователен начин в непубликувания ръкопис "Йакоб ван Рюиздал"). Всичко това се претворява в един запомнящ се свят, в който ръцете заживяват свой самостоятелен живот - един от сигурните знаци да разпознаем майстор от ранга на Васил Стоилов. 

Рисунката е начало и край на всяка концепция, която иска да се изрази пластично, признава художникът в свое писмо. Начало и край - затова тя е значима за Стоилов, затова изобразеното в нея приканва към особено вглеждане. Ръцете заемат почетно място в света на рисунките. Стоилов мисли за тях и докато пише - свидетелство за това са немалкото ескизи на ръце, рисувани върху обратната страна на изписани вече листове. Понякога пределно видими, понякога прикрити - в жестовете на ръцете живее ритъмът на самата творба, но и преходът от рисунките към платната; някои ръце от рисунките откриваме лесно въплътени в позната живописна творба, други остават приютени само в пространството на рисунката; остават знак за търсене, разказват за психологията на творческия процес у Стоилов.

Албумът "Ръце" включва петнайсет рисунки на Васил Стоилов, рисувани през различни етапи от живота на художника. Почти всички от рисунките са подписани, някои от тях датирани и сочат 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години на 20 век, като най-ранната е от 1931 г., а най-късната от 1960 г. (за сравнение - най-ранната достигнала до нас рисунка на Васил Стоилов е от 1927 г.). Всички рисунки са от лична колекция и са предоставени на Център за семиотични и културни изследвания за публикация.

проф. Мирослав Дачев, ноември 2012

*

"Рисунката прави всичко... ето аз всеки ден рисувам".

"Ала преди всичко държа здраво рисунката и молива в ръцете си. Без голяма рисунка не се създават големи неща".

"От две години насам, изучавайки изкуството на неколцина от боговете на планетата, стана ми ясно, че рисунката е начало и край на всяка концепция, която иска да се изрази пластично. И никой не е създавал толкова великолепна творба, без да е владял изкуството да рисува. От тия дълги наблюдения сякаш много прогледнах".

Из писма на Васил Стоилов до Стефан Митов, Париж, 1929-1931 г.