Тиха светлина на Андрей Янев

Тиха светлина

Пиша тези редове за "Тиха светлина" - изложба на Андрей Янев, която цели да представи негови творби по темата Света Гора - Атон. Изложбата се организира по покана от Софийска градска  художествена галерия за периода от 10 октомври до 3 ноември 2006 г. Донякъде това приятно задължение да пиша за Андрей Янев се налага и поради факта, че в организацията и развитието на идеята за изложбата – заедно с Центъра за славяно-византийски проучвания ”Проф. Иван Дуйчев” към СУ “Св. Кл. Охридски” и вестник “дневен ТРУД” – участва и НБУ, при това от самото начало - с проекта "Атон в българската култура и словесност".

Истинската причина обаче е друга. Много са тези, които ценят творбите на Андрей Янев, и с основание. Само през последните няколко месеца неговата картина “Прошка” обсеби съзнанието и на ценители, и на прохождащи в изкуството; наднича от кориците на списания, от сайтове, бе свързана с екзистенциални събития в нашия свят. В това платно има някаква магия, която пробожда съзнанието и те кара да мислиш за нея, чрез нея, да се опиташ да бъдеш по-добър, по-мъдър. Настина нещо молитвено. Но такива са и други негови платна – дълбоки, въздействащи. Стоял съм дълго както пред неговите ямурлуци, така и пред негови портрети. Същото се случи и с творбите за Атон, повече от които, смея да кажа, съм един от първите, които са ги виждали. Затова няма да се спирам на неговите участия в престижни изложби, заслужените му награди, витражите, които красят различни интериорни пространства. Ще кажа няколко думи за Атонските платна. Че такава изложба не е правена досега в този й мащаб, занимаващите се с история на изкуството знаят. Че ще бъде събитие, може да се очаква. 

Гледал съм различни художествени продукции, свързани с темата “Света Гора – Атон”: на Цанко Лавренов, на Иван Лазаров, Николай Ростовцев, Борис Денев и др., познавам множество фотографии, спомени, дневници, писма; научни изследвания. Андрей Янев се вписва в целия този контекст изключително ярко. Той не само познава добре голяма част от Атонските манастири, той е усетил тяхната мистика, тяхната духовна енергия, техните тайнства, които успява да въплъти в своите платна. Всеки негов къс за Света Гора – Атон е такова преживяно тайнство, независимо дали предава къс от природата, част от сграда, детайл, бит. Много художници са били покорявани от Атон, малко от тях са оставили значими следи за това в платната си. Андрей Янев е сред тези малкото, а и сред тях той е различен.

Вероятно донякъде съм пристрастен, тъй като следя отблизо този процес, но като занимаващ се със семиотика на културата смея да кажа, че в тези редове ме води обективността. Атонските му платна завладяват, защото са правени от художник, който не измисля магията, а я улавя – тя съществува в този свят, но трябват сетива за нея. Андрей Янев има тези сетива. Неговите картини ме връщат в тайнствата на Света Гора, създават илюзията, че отново съм там, а за тези, които никога не са ходили, вероятно ще породят една друга илюзия. Ако трябваше да избирам, винаги бих подкрепил художника, който дава нов живот на тайните на битието – това означава, че той не само има сетивата да ги улови, но и смелостта и дарованието да ги прероди за останалите.

проф. Мирослав Дачев

София, октомври 2006, 26 Зографски мъченици