Център за семиотични и културни изследвания
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Какво е текстът?
Пол Рикьор
Това есе ще бъде посветено в основни линии на полемиката между двата фундаментални подхода, с която може да се пристъпи към един текст. По времето на Уилям Дилтай, в края на миналия век, тези два подхода са обобщени в две думи – “обяснявам“ и “интерпретирам“.
Теория на интерпретацията. От догадка към обоснованост.
Пол Рикьор
Защо по необходимост първият акт на разбиране приема формата на догадка? И какво трябва да бъде догатнато в един текст? Необходимостта от догаждане на смисъла е свързана със спецификата на семантичната автономия…
Теория на интерпретацията. От обяснение към схващане.
Пол Рикьор
Смисълът на даден текст не лежи зад текста, а изпъква пред самия текст. Той не е нещо скрито, а нещо, което се разкрива. Разбирането ни най-малко не е обвързано с автора и неговата ситуация. То е опит за откриване на разкриващите се чрез текстуалния референт предложения за свят. Да се разбере даден текст означава да се следва движението на смисъла от казаното към подсказаното.
Възникването на херменевтиката
Вилхелм Дилтай
Същевременно обаче всяко изкуство се прави по правила. Затова от изкуството на тълкуването рано се оформя и изложението на неговите правила. А от противоборството на тези правила, от борбата на различните направления в тълкуването на жизненоважни творби и от обусловената от нея потребност да се обосноват правилата възниква херменевтичната наука. Тя е учението за изкуството да се тълкуват писмени паметници.
Парадоксите на перспективизма
Е. Д. Хирш
Перспективизмът или теорията, че тълкуването се променя в зависимост от различната гледна точка на тълкувателя, е основна форма на критическия скептицизъм. В тази теория е заложено отхвърлянето на възможността да съществува интерпретация, която да е независимa от ценностите и предубежденията на тълкувателя, а като краен резултат отрича коректността на интерпретацията като възможна цел.
Три измерения на херменевтиката
Е. Д. Хирш
перспективизмът или теорията, че тълкуването се променя в зависимост от различната гледна точка на тълкувателя, е основна форма на критическия скептицизъм. В тази теория е заложено отхвърлянето на възможността да съществува интерпретация, която да е независимa от ценностите и предубежденията на тълкувателя, а като краен резултат отрича коректността на интерпретацията като възможна цел.
Текст и интерпретация
Ханс Георг Гадамер
Текстът е нещо повече от название на предметното поле на литературните изследвания. Интерпретацията е нещо повече от техника на научното тълкуване на текстове. И двете понятия са променили основно своята относителна стойност в цялото уравнение на нашето познание и нашия свят през 20. век. Интерпретацията е това, което осъществява никога незавършващото опосредяване между човек и свят и в това отношение единствената действителна непосредственост и даденост е това, че разбираме нещо като нещо.
Обхватът на интерпретацията
Волфганг Изер (2000)
Интерпретираме, следователно сме. Всяка интерпретация транспонира едно нещо в друго. Интерпретацията винаги има за резултат възникването на нещо. Формите, които интерпретацията приема, не са спонтанно възникващи.
Конвенции на интерпретацията
Стивън Майо
Да се говори за интерпретацията е трудна задача в съвременния контекст... Винаги когато някой започне да дискутира интерпретирането, той рискува да се изгуби в общото объркване на растящия спор...
Интрепретация и свръхинтерпретация
Умберто Еко
Намерението на текста не е изложено на текстовата повърхност. Или ако е изложено, то е в смисъл на „симпатичен“ текст. И трябва да решим да го „видим“. Следователно можем да говорим за намерение на текста само като резултат на предположение от страна на читателя. Инициативата на читателя се състои главно в това да изгради едно предположение относно намерението на текста.
В защита на свръхинтерпретацията
Джонатан Калър
Когато бях поканен да участвам в този симпозиум и ми казаха, че темата на серията лекции е „Интерпретация и свръхинтерпретация“, аз предусетих каква ще бъде моята роля: да защитя свръинтерпретацията.Би било наистина жалко, ако страхът от свръхинтерпретация ни накара да отбягваме или потискаме удивлението пред магическата игра между текста и интерпретацията, която, струва ми се, е много рядко явление днес, въпреки че е изобразена великолепно в романите и семиотичните изследвания на Умберто Еко.
Семиотика и интерпретация
Робърт Скоулз
Като интерпретатори семиотици ние нямаме свободата да правим значение, но имаме свободата да го откриваме, следвайки разнообразните семантични, синтактиччни и прагматични пътечки, които, отправяйки се от думите на текста, водят в най-различни посоки. С други думи, не можем да натоварим текста с някакви произволни значения, но можем да го натоварим с всички онези значения, които успеем да свържем с него, прилагайки определен интерпретационен код. И не на последно място можем да пораждаме значения, като поставяме този текст сред действителни и възможни светове, с които той може да бъде свързан.
Малка апология на литературната херменевтика
Ханс Роберт Яус
Литературната херменевтика ми се струва крайно необходима. Тя по природа е диалогична и същевременно прехвърляща границите, доколкото желаето й е не само да разбере дадено нещо, но и да разбере своето в чуждото, а с това и другия в хоризонта на собствения му свят. Така тя би могла да служи като коректив на херменевтиката на другите дисциплини, доколкото при тях става дума за разбирането, на първо място, на дадено нещо, на някакъв аргумент, на казус или – теологично – на някакво послание. Целта на тези наблюдения е да припомнят, че това не е достатъчно, за да се задоволи изцяло потребността на всяка комуникация – да разбираш и да бъдеш разбран.
Противоречията на херменевтиката
Франсоа Растие
Херменевтиката никога не е била автономна дисциплина и винаги се е разделяла между философски разсъждения и един различно теоретизиран технически корпус от предписания и правила за интерпретацията. В нашата традиция в началото тя била изкуство да се обясняват основополагащите текстове, независимо дали те били литературни, юридически или религиозни. Обяснението обикновено се подчинявало на етични цели: от интерпретациите на Омир от стоиците до тези на Отците на църквата, те били ръководени и мотивирани от съобразяването с морала или вярата.
Херменевтични дефицити. Лингвистика и семиотика
Франсоа Растие
Интерпретативното съзнание се поражда от трудността на разбирането. Тази трудност поставя два въпроса: Какво представлява нечитаемият текст? Къде трябва да спре интерпретацията? Проблемът за значението може да бъде поставен успешно само ако се държи сметка за условията на интерпретация. Най-сетне, интерпретацията, разположена в една социална практика, се подчинява на целите на тази практика. По този начин интерпретацията на един текст се променя с мотивите и условията за неговото описание.
Думи и картини
Майър Шапиро.
Голяма част от изобразителното изкуство в Европа от късната античност до 18 век третира сюжети, почерпани от писани текстове. Задачата на живописеца и скулптора е била да превеждат словото – религиозно, историческо или поетично – във визуални образи. Вярно е, че много художници не са се обръщали направо към текста, а са копирали вече съществуващи илюстрации дословно или с известни изменения. За нас днес разбираемостта на това копие, както и на оригинала, се определя в последна сметка от неговото съответствие с познат текст посредством разпознаваемите форми на изобразените предмети и действия, означени от думите.
Иконография и иконология
Ервин Панофски
Разкриването и интерпретацията на тези „символични“ стойности (които често са непознати на самия художник и дори може значително да се различават от онова, което той съзнателно е искал да изрази), са предмет на дисциплина, която можем да наречем „иконология“, за разлика от „иконографията“. Иконологията е метод на интерпретация, който се гради по-скоро на синтез, отколкото на анализ.
Дейвид Лодж за интерпретацията
Докладът на Морис Зап в Рамидж
Четенето е като стриптийз... Опитът да прозрем самата сърцевина на текста, да притежаваме веднъж завинаги смисъла му, е напразен - там намираме единствено себе си, не творбата сама по себе си. Да четеш означава да отдаваш желанието си на безкрайно сюблимиране... Текстът разгръща воалите си пред нас, но никога не позволява да бъде притежаван...
Дейвид Лодж за литературната теория
Форум върху функциите на критиката
Голяма публика се беше събрала в голямата бална зала, за да изслуша форума върху функциите на литературната теория. Сигурно имаше повече от хиляда души, седнали в позлатени плюшени столове, а още няколкостотин стояха прави отзад и между редовете...
Химическата метафора
Мирослав Дачев (2001)
Всяка метафора, която използваме и с която променяме нещата в нас и около нас – представите за език, действителност, време, пространство и т.н. е химическа. Разказът в първите две глави на “Битие” е подвластен на химическата метафорика: Бог създава нови и нови неща, като неизменно съединява Своята мисъл и Своето желание със съществуващото до момента. Митът за езика е химически.
