Малка апология на литературната херменевтика

Ханс Роберт Яус

Литературната херменевтика ми се струва крайно необходима. Тя по природа е диалогична и същевременно прехвърляща границите, доколкото желаето й е не само да разбере дадено нещо, но и да разбере своето в чуждото, а с това и другия в хоризонта на собствения му свят. Така тя би могла да служи като коректив на херменевтиката на другите дисциплини, доколкото при тях става дума за разбирането, на първо място, на дадено нещо, на някакъв аргумент, на казус или – теологично – на някакво послание. Целта на тези наблюдения е да припомнят, че това не е достатъчно, за да се задоволи изцяло потребността на всяка комуникация – да разбираш и да бъдеш разбран.

Поради това аз не изграждам своята апология както обикновено – на равнището на чисто теоретичния спор, а върху примери от практиката на смислоразбирането, чрез които, както се надявам, става излишен какъвто и да е упрек, изпратен на погрешен адрес, към измисления противник, наречен херменевтика, поради непознаване на историята на понятието за разбиране. Но изглежда, междувременно догматичната съпротива срещу херменевтиката изчезва.

Център за семиотични и културни изследвания