Лингвистика и науки за литературата

Лингвистика и науки за литературата

Обект на лингвистиката. Семиология

Фердинанд дьо Сосюр

Лингвистиката е само част от тази обща наука, законите, които ще открие семиологията, ще бъдат приложими към лингвистиката и последната ще се окаже по този начин свързана с добре очертана област в съвкупността от факти на човешкия живот. За нас проблемът за езика е преди всичко семиологичен и всички по-нататъшни разсъждения придобиват смисъл по силата на този важен факт.

Природата на езиковия знак

Фердинанд дьо Сосюр

Езиковият знак свързва не вещ и название, а понятие и акустичен образ. Последният не е материалният звук – нещо чисто физическо, а психичният отпечатък на този звук, представата, която получаваме от него чрез нашите сетива. Наричаме знак съчетанието от понятие и акустичен образ, но в практиката този термин означава обикновено само акустичния образ. Предлагаме да се запази думата знак за означаване на цялото, а да се замести «понятие» и «акустичен образ» съответно с означаемо и означаващо.

Комуникативен модел и функции на езика

Роман Якобсон

Схема на комуникативния модел на Якобсон и функциите на езика. Из: Roman Jakobson. Linguistics and Poetics. - In: Modern Criticism and Theory. A reader. Ed. by D. Lodge with N. Wood, 30-55.

Как с думи се вършат неща

Джон Остин

Илокутивните актове са конвенционални актове, докато перлокутивните не са конвенционални. При констативното изказване се абстрахираме от илокутивния (да не говорим за перлокутивния) аспект на речевия акт и се съсредоточаваме върху локутивния. При перформативното изказване обръщаме внимание колкото е възможно повече на илокутивната валидност на изказването и се абстрахираме от измерението на съответствие на фактите. Освен това в общия случай локутивният акт, както и илокутивният, е само абстракция: всеки истински речеви акт е и двете.

Types of Illocutionary Acts

John Searle

In: John. Searle. Mind, Language and Society. Philosophy in the Real World. Phoenix, 1999.

Проблеми на изучаването на литературата и езика

Юрий Тинянов, Роман Якобсон

Проблемите на литературната наука и науката за езика изискват нова методология и нова терминология. Еволюцията на литературата не може да бъде разбрана, ако използваният в литературата както литературен, така и извънлитературен материал, не бъде разгледан от функционална гледна точка.

За литературната еволюция

Юрий Тинянов

Положението на историята на литературата сред другите културни дисциплини продължава да си остава като на колониална държава. За да стане най-после наука, историята на литературата трябва да има претенция за достоверност. Необходимо е да бъдат преразгледани всичките й термини и особено самият термин “история на литературата”.

Литературният факт

Юрий Тинянов

Що е литература? Що е жанр? Всеки уважаващ себе си учебник по теория на словесността неизбежно започва с тези определения. Теорията на словесността упорито се съзтезава с математиката в особено плътни и уверени статистически определения, забравяйки, че математиката е построена върху определения, а в теорията на литературата определенията не само не са основа, а са следствие от непрекъснато променящия се, еволюиращ литературен факт.

Възгледът за литературата

Цветан Тодоров, 1975

Преди да поставим въпроса какво е това литература ще посочим малкия спасителен кръг: нашите разсъждения се отнасят не към самото съществуване на литературата, а към дискурса изследвания, които подобно на нашето се опитват да направят от литературата обект на анализ. Да започнем с усъмняването в правомерността на самото понятие "литература"...

Съпротивата срещу теорията

Пол де Ман

Главният теоретичен интерес на литературната теория се състои в невъзможността да й се даде определение...Съвременната литературна теория се заражда извън философията, и понякога в съзнателна съпротива срещу тежестта на философската традиция.

Прагматични аспекти на устната реч

Йовка Тишева, 2013

Обект на наблюдение и анализ в тази работа са особеностите на устната реч, които отразяват различни аспекти на комуникативно-прагматичните отношения: отношенията между участниците в комуникацията, комуникативните цели на говорещите, връзката на конкретното изказване с дискурса, избора на контекст за интерпретация на съдържанието на изказването и т.н.

Семиостилистика: знаковост и текстовост

Гергана Дачева, 2001

Публикация на втора глава от книгата "Семиостилистика" (2001), която представя динамичните отношения между знаците и текста в проекта на една бъдеща семиостилистика. В главата се разглеждат също различни възгледи за знака и текста, както на т. нар. "бащи" на класическата семиотика, така и от съвременната епоха до края на 20 век. Представя се и типология на знаковите модели.

Семиостилистиката: методологически и практически перспективи

Гергана Дачева, 2001

Публикация на третаглава от книгата "Семиостилистика" (2001), която представя методологическите и практическите перспективи пред една бъдеща семиостилистика. Акцент в главата са семиостилистичните интерпретации, определени като диалози на ризоматично отворените и на затворените светове.

Семиотика на заглавието

Гергана Дачева (2014)

Aliquid stat pro aliquo – едно от най-жизнените определения за знака в историята на семиотиката сякаш е създадено, за да хвърля светлина и върху природата на заглавието. И наистина, какво друго е едно заглавие, ако не stat pro aliquo? Лишено от текст, на който да бъде заглавие, то вече няма онази действена сила, която ни кара да го изричаме, помним и съотнасяме. Текстът е възможен без заглавие, но заглавието е трудно мислимо без текст (без значение дали е видим, присъстващ тук и сега, или скрит някъде другаде). Дори случаите, в които имаме обещано (изречено, записано, подхвърлено) заглавие, то е неизбежно заглавие на нещо.

Модернизмът и границите на езика

Мирослав Дачев, 1996 (2001)

Както винаги в такива случаи, едно от първите неща, които човек изобретява, за да присвои, е идеята за граница: докъде, като звук и смисъл, се простира Езикът; доколко нещата (идеите) са изразими с него; какъв Език ни е необходим и как да го отграничим от останалите употреби. Във всички тези случаи Езикът е властов механизъм, затова точката на срещата не скрива нито радикализма на обсесията, нито напрежението между езиковата система и речевата употреба, между дискурсите на спокойното в мъдростта си Старо и винаги несъгласното Ново.

Поетически езици и поетики на езика

Мирослав Дачев, 1996 (2001)

Воден от идеята за езика, превърнала се в скрито Аз на подобен тип лекции, ми се иска да говорим именно за езика: за начините, по които в продължение на няколко десетилетия от началото на века е мислено състоянието на поетическия език. Ще построя граматиката на разказа си върху българския поетичен език по начин, който намирам за възможно най-достъпен – чрез проследяването на сюжети, всеки от които е свързан с останалите, и то така, че в крайна сметка всички пишат един общ сюжет, чиято фабула всички ние познаваме.

Съдбите на книгата, или за семиотика на отсъствието

Мирослав Дачев, 1999 (2001)

Iложно очертаната дискурсивна следа на литературата е така прекроена и наситена с обявени, а ненаписани, в най-добрия случай - недописани - проекти, или пък с толкова сложни вариации на техните пренаписвания, че обрича историята и теорията на литературата, както и поетиката, да се замислят върху замлъкванията в писмото, върху дискурсивната абисалност, с една дума - върху системите на отсъствия, които ми изглеждат все по-симпатични знаци на литературно-историческите модели.

Литературознанието на 20. век (през погледа на Дейвид Лодж)

Мирослав Дачев, 2001

Антологията е като дрехата – сочи и състоянията на избиращия, и възможностите на гардероба му. Литературоведският гардероб на 20 век е пъстър. Не по-малко занимателни обаче са и състоянията на тези, които посягат към него, и облеклото, което дефилира след избора. Полюбопитствах какъв разказ за литературознанието на 20 век би се получил, ако посегна към някоя емблематична антология – която се продава и преиздава, и чиято несъмнена пазарна стойност е подплътена от това, да служи за четиво на много студенти в елитни световни университети.

Смирненски: социоанализа на огъня

Мирослав Дачев, 1998 (2001)

Един философ от византийската епоха, казват, удивил другите с това, че можел да чете, без да си мърда устните. Друг един философ, удивил в не по-малка степен с извършеното от него, скочил в кратера на Етна, за да докаже - така поне чете жеста му традицията до и през Ръсел - че е Бог. Единият вероятно е живял със съзнанието, че носи огъня в себе си, чистия огън на овладения Логос; другият - че избира Огъня на пречистването, себедоказва чрез него.

Атанас Славов: познатият и/или непознатият

Мирослав Дачев, 1991 (2001)

През 1991, когато се роди този текст, желанието той да продължи беше голямо. Събития, които да осуетят това, винаги ще се намерят: имах удоволствието още същата година да се запозная с Атанас Славов и грешката да продължа този диалог със събеседник, който предпочита живия разговор пред изолацията на писмото (знаех го от мемоарите!). По ирония на съдбата прекосих и част от маршрутите на мемоарите...

Цветан Марангозов: фигури на безразличието

Мирослав Дачев, 1997 (2001)

Истинската причина сигурно е по-дълбока: всички ние просто сме читатели на Цветан Марангозов. Някои от нас вероятно са тръгнали от първата поява на романа през 1959, други, по разбираеми причини, първо са усетили силата и причудливостта на Цветановите метафорични игри в поезията от началото на 90-те години, трети, защо изобщо търсим тук причини и подреденост, са преди всичко познавачи на неговите драми.

Слово и образ

Мирослав Дачев, 2003

Сирак Скитник създава свой сюжет, в който чете Траянов и снетите в текста на Траянов поетични светове и който видимо разделя под формата на седем рисунки и корица и невидимо сглобява под формата на един протичащ като цялост свят, в който пред читателя проблясват ту отделните комбинативни игри на преплитанията, ту възможното чрез тяхното наслояване усещане за цялостност.

Център за семиотични и културни изследвания