Център за семиотични и културни изследвания
PhD / POSTDOCTORAL
ТРАНСМЕДИЙНИЯТ ПАЛИМПСЕСТ С „ИМЕТО НА РОЗАТА“ – ИСТОРИЯТА СКРИТА И ОТКРИТА
Боян Ценев (2023)
Умберто Еко прави нещо изключително важно за популярната култура – дава автентично знание за една културно-историческа епоха, която е жизнен реферативен компонент в топографското и иконографското изграждане на съвременните фантастични жанрове. Топографско и иконографско защото подражаването на епохата на Средновековието не се отнася единствено до произведения, които целят да пресъздават исторически събития (в това число и онези с условни нива на историческа достоверност). Доколкото при създаването на исторически произведения топографията и иконографията могат да се разглеждат като диалог, то фентъзи жанрът позволява по-сериозно заиграване с условността и по-свободна интерпретативност.
ЛИНГВИСТИЧНИ ДЕВИАЦИИ, ПОРОДЕНИ ОТ ОБЩУВАНЕТО С ЕКРАННОТО ПОЛЕ
Радослав Камбуров (2023)
Екранът – разбиран като средоточие на аудиовизуалното възпроизвеждане - налага своето доминиращо и всеобхватно присъствие в съвременния живот, като измеренията на влиянието му са трудно дефинируеми както поради мащаба на хоризонталните интеракции, така и заради многопластовото му вертикално проникване в парадигмата на персоналното и обществено себепознание. Още от създаването си киното, телевизията и интернет постоянно съграждат и деформират субкултури, навигират музиката, модата, науката и обекта на настоящата разработка - езика.
ВЪЗНИКВАНЕ И ПОТРЕБЛЕНИЕ НА АУДИО-ВИЗУАЛНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА ДИГИТАЛНА СРЕДА
Мартин Геновски (2023)
В настоящата статия ще бъдат потърсени отговори на въпросите – какви технологични и социални процеси водят до експоненциалното развитие на аудио-визуалното съдържание за дигитална среда; какви са особеностите на потребление на произведенията; какъв е мотивът много хора, практикуващи съвършено различни професии от режисурата, да искат да създават и разпространяват произведения. Въпроси, търсещи осмисляне на процесите, които обичайно се задават с известно закъснение.
ТЕХНОЛОГИЯ И СПЕЦИФИКА НА ЗВУКОЗАПИСНИЯ ПРОЦЕС В ДУБЛАЖНИТЕ СТУДИА ЗА VOICE-OVER В БЪЛГАРИЯ
Стефан Македонски (2023)
Настоящото изследване има за цел да разгледа и обобщи актуалните технологии в производството на дублаж, тип "Voice over" в България. Чрез анкета, включваща 8 въпроса се опитах да проуча и анализирам методите, техническите средства и организацията на работа в по-голямата част от дублажните студиа в страната. Такъв тип съдържание би имал практически ползи при изготвянето на актуална програма за обучението на студентите в специалност "Филмов и телевизионен звук" в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".
БЕРТОЛТ БРЕХТ И ЧАРЛИ ЧАПЛИН
Делян Илиев (2023)
В една част от дисертационния ми труд „Клоунадата като метод на усъвършенстване на актьорската техника“ изследвам хронологическата нишка на утвърдени режисьорски имена от миналия век, които по един или друг начин са имплементирали клоунада или клоунадни елементи в своите спектакли и театрални студии. Натъкнах се на едно приятелство сред тези имена, за което, признавам си, не знаех, и ми се стори интересно да го проследя – Бертолт Брехт и Чарли Чаплин. Брехт е силно повлиян от работата на англичанина (твърди се, че той е бил любимият му актьор) и се е вдъхновявал както от цялостното му творчество, така и от конкретни сцени в неговите филми. А ако разгледаме пък Чаплин през една по-скоро театрална призма, ще можем да придадем нов поглед върху неизмеримото влияние, оказал на световната култура въобще.
ЗАЕМКИТЕ ОТ АРИСТОТЕЛОВАТА ТРАГИЧНА ФАБУЛА В ДРАМАТУРГИЯТА НА САМЮЪЛ БЕКЕТ
Боян Крачолов (2023)
С настоящия текст целя да осветля определен аспект от взаимоотношенията между Аристотел и Самюъл Бекет – а именно, наличието (и преформулирането) на елементите от Аристотеловата трагична фабула в драматургията на ирландския писател. Поради привидното разминаване между конструкцията на Бекетовите театрални текстове и Аристотеловите театрални концепции, изложени в труда му „За поетическото изкуство“, започва да се налага мисленето, че Бекет е своего рода „противник“ на древногръцкия философ. Такава поляризация на мисленето, обаче, не би могла да е продуктивна, що се отнася до съвременното развитие на театралната наука. Улавянето на сходствата между две – привидно противоположни – мисловни полета трябва да бъде сред основните умения на занимаващите се с театър. Именно така би могло да се формира принцип на усвояване и надграждане на работещи театрални идеи.
Ариан Мнушкин и „Театър дю Солей“
Крис Шарков (2022)
При изследване на явлението „Театър дю Солей“ няма как да не се има предвид мястото, което от 1970 г. до сега театърът обитава. Сцената и пространството не са само функционален дом, техните принципи и закони са пряко свързани с репетиционния и творческия процес, което е една от спецификите на „Театър дю Солей“. Заедно със своя безспорен исторически принос, „Театър дю Солей“ поставя и множество въпроси като възможно ли е „колективното творчество“ в театъра? Не е ли то вид утопия и свободите не са ли всъщност организирани от една водеща личност – в случая тази на Ариан Мнушкин? В случая отговорите на тези въпроси са също толкова сложни и дори невъзможни, колкото дали са възможни свободата, братството и равенството в едно общество. Важното е, че работата на Ариан Мнушкин и „Театър дю Солей“ е най-ярката театрална реплика на това.
Режисьорски стратегии в работата с актьора в епохата на медиализация и виртуализация
Антон Угринов (2021)
Любопитството ми като театрален режисьор винаги е било насочено към актьорската фигура и значението, което има тя за създаване на спектакъла. Самият аз работя основно през актьорите като основен иснтрумент за постигане на замисъла и не разчитам на мощни карнавални или атрактивни естетики, които да впечатляват сами по себе си, неглижирайки живото актьорско/човешко присъствие. В този текст ще направя опит да огледам три различни подхода – тези на артиста Иво Димчев, театъра на ТР Сфумато и метода на Явор Гърдев и да направя заключения, свързани със стратегиите, които използват в медиализираната и виртуализирана среда на 21 век.
Възприемане на реалността през формата
Надя Керанова (2021)
Раждането на фотографията, а след това и на кинематографията са определящи явления с фундаментално значение за развитието на изкуството през XX в. Тяхната поява се явява още един камък в градината на наболелия вече въпрос за миметичната функция на изкуството – основен казус в естетическите търсения на Модернизма (по-късно и на Постмодернизма). Отразяването на действителността такава, каквато е, спира да представлява интерес за твореца, защото той вече не се стреми към нейното узнаване, а към нейното интерпретиране. Настъпва времето, в което Субективното празнува своята реабилитация...
Факторът "пространство" (първа част)
Пламен Радев (2020)
Аспектите на зрителско участие на много потапящи театрални представления могат да включват както физическо, така и сетивно преживяване. Често зрителите са помолени да държат реквизит, да седнат на маси за вечеря, да се присъединят към изпълнителите на дивана, да поемат някаква роля в драмата (следвайки подадените им инструкции), да слушат или да станат свидетели на нещо в непосредствена близост. Те са „вътре“ в действието. Импровизационният характер на потапящия театър се отразява на финалния резултат. Участниците могат да бъдат помолени да участват пряко в историята, което води до промяна на наратива. Това е театър от типа „choose-your-own-adventure„ („избери-собственото-си-приключение“) при който инициативата е предоставена на публиката, която може да участва в промяната на разказа по време на представлението.
Факторът "пространство" (втора част)
Пламен Радев (2020)
Полунин твърди, че театърът на открито не познава граници. Вярвам, че това наистина е така – театърът в открити пространства, макар и труден за практикуване, предлага на своите адепти възможности, които конвенционалния театър не може да предложи. Стига да се осмелят да се възползват от тях…. Полунин казва още: „…Уличният театър не е обикновен театър, а театър на мечтите….Всички тези празници, карнавали, улични шествия, представления съществуват главно, за да ни провокират към креативно отношение към Живота…“ Аз му вярвам!
Търсенето на първообраза на Градината
Радослав Камбуров (2020)
Колкото и богата да е митологемата за съществуващата земя на изобилието, от която човекът е насилствено откъснат и към която мечтае да се завърне, в различните религии, тя достига своя безспорен апогей в образа на ЕДЕН – централен по значение топос в юдео-християнската култура.
Пластическата изразителност
Мирослава Гоговска (2020)
Определящо за пластическата изразителност е това, как всеки актьорът „превежда”, как „преобразува“ в собствено, уникално физическо поведение текста на драматурга и задачата, дадена от режисьора, или иначе казано как личността на актьора определя начина на мислене, аперцепция и реакции на неговият герой.
Спорът за вертикалния и хоризонталния модел на лабиринта
Боян Ценев (2020)
Екранните интерпретации по „Името на розата“ с десетилетия разлика между създаването им неволно дават и един буквален прочит на идеята за хоризонталното и вертикалното измерение на лабиринта. Във филмовата екранизация по романа режисьорът Жан-Жак Ано представя една различаваща се визия на манастирската библиотека от тази, която описва Еко. Писменият текст извиква образи в съзнанието за библиотеката като съставена от тесни проходи, които драстично се различават от просторните коридори, в които бродят Уилям и Адсон от филмовата версия, излязла на екран през 1986-а година. Екранният разказ на Ано показва лабиринта като многоетажна конструкция, спускаща се вертикално...
Манипулация и аргументация в онлайн медиите
Катерина Войнова (2020)
В желанието си да направят своето изложение убедително и въздействащо за аудиторията, медиите използват богатите изразни средства на езика. Спечелването на потребителите минава през завоюване на тяхното доверие. Ако читателите вярват на написаното в един сайт, те ще продължават да се информират от него. В същото време безспорен е фактът, че хората споделят материали от сайтове, които възприемат като надеждни и достоверни източници. Именно чрез споделянето, потребителите, до които достига информацията се умножават многократно. От друга страна, ако се усъмнят в достоверността на публикациите, вниманието на читателите бързо би се насочило към други източници на информация.
Журналистически похвати за изразяване на съмнение в онлайн медиите
Катерина Войнова (2020)
Новините се характеризират със своята фактологичност. Често обаче журналистите използват различни похвати, за да изразят съмнение или недоверие в информацията, която съобщават. По този начин, макар и имплицитно, те изразяват своето отношение. Съмнение може да бъде изразено по лексикален път, чрез преизказване на чуждата реч, чрез употреба на кавички или поставяне на въпросителен знак след съобщителни изречения. Така журналистите поставят под въпрос както реалността, така и целесъобразността в действията на обществените личности и институции.
Деконструкция на супергеройския филм
Красимир Кастелов (2020)
Слава Богу, „Жокера” прелива от амбивалентност и почти всичко в него е подложено на съмнение – реалността и фантазията, любовта и омразата, смехът и плачът, жертвата и престъпникът и не на последно място, разбира се, комедията и трагедията. Това именно го превръща в идеалния деконструктор на супергеройския филм. Защото под претекст, че разказва origin story за един от най-популярните персонажи в историята на комиксите, той ни провокира към размисъл върху темата за убийството на смеха в наши дни и за неговата ужасяваща обратна страна.
Функции на ритъма и музиката в нетеатрална условност
Петя Диманова (2020)
Докато в зараждането си музиката е съпътстваща трудовата дейност, шаманските ритуали, късно религиозните ритуали, а впоследствие се превръща в самостоятелно изкуство, то вече, съотнесена към театъра, тя се връща към своята изначална функция, към генезиса си и изпълнява подкрепяща театралното действие функция. Дори нещо повече, тя се превръща във възможен заместител на словесното действие.
Какво е “криейтив” документален филм и къде намира своята публика
Светла Нейкова (2020)
Креативните документални филми отразяват факти от света около нас, но за разлика от журналистическият подход, чиято цел е максимална обективност, креативните документални филми имат силна авторова позиция, поднесена творчески чрез предварителен подбор на изразните средства на киното - операторска работа, избор на техника, цялостна визия на филма или отделните персонажи, монтаж, звукова картина и т.н. Много често в тези филми обективната истина е последното, което интересува автора, много по-важно е внушението, собствената гледна точка и творчески подход.
Модернизиращата функция на некролога през Възраждането
Маргарита Гергинова (2020)
Появата на некролога е знак за еманципирането на човешката индивидуалност спрямо традиционните форми на култ към мъртвите. Жестът по създаване на некролог е натоварен с различна, нова, непозната за традиционните или християнски следпогребални практики функция – да информира живите за смъртта на известна им личност и ритуално да отдаде почит. Некрологът е целенасочен опит да се излезе от анонимността на средновековната представа за живота и смъртта, когато разпространена практика е върху надгробния камък да липсват конкретни знаци за самоличността на починалия.
Образованието по анимация среща индустрията
Пеню Кирацов (2019)
Който се занимава с анимация и изследва взаимовръзката между анимационната индустрия и изкуството, често ще се натъква на като че ли вечното противоречие между художествения аспект и ценност на творбата и нейната комерсиална стойност. Този конфликт много ясно се вижда при замислянето й, подходът към производството й и разпространението, но разделението между тези две противоречиви понякога направления се забелязва и се задълбочава още в образователната система като цяло, образованието по художествени предмети и по-специално по анимация. Най-голямото и тревожно разделение е между очакванията на индустрията и предлаганото обучение.
Метафоричният потенциал на сценичния обект в създаването на образи
Петя Караджова (2019)
Метафоричното съдържание на сценичния образ е вътрешен език на един овъншнен сценичен обект, който може да бъде „изговорен”, или да създаде метафоричния изказ по много различни начини.Сценичният обект в своя динамичен сценичен „живот” може постоянно да заменя и сменя местата между посредник, знак и референт и да задава по-близки или по-далечни връзки и аналогии, които да разгръщат нюансите на една метафора във времето.
Формиране на правнорелевантно поведение у новото поколение в българското кино
Мартичка Божилова (2018)
Филмовото законодателство в България, както и синхронизирането му с европейското общностно право не би могло да се разглежда без да се анализира сложното съчетание между обществените нужди, интересите на законотвореца и ползвателите на закона, както и техните културни и икономически нагласи. И в най-добре организираното общество, легитимността на правото може да бъде оспорена от собствените му създатели или тези, които го прилагат.
Лолита: филмовата версия на Стенли Кубрик...
Петър Русев (2018)
Стенли Кубрик с основание е смятан за величие в киното, най-вече заради новаторския подход при реализацията на своите филми и феноменалната му способност да превръща трудни за екранизиране романи и новели в кинематографични шедьоври. Трудностите при филмовата интерпретация на романа „Лолита“ произлизат от спецификата на литературния стил на Владимир Набоков, който няма аналог и е неподвластен на адекватна екранна трансформация, както и при избора и ръководенето на съвсем млада актриса за изключително сложната главна роля.
Смирение или бунт
Красимир Кастелов (2017)
ДОСТОЕВСКИ И БРЕСОН: ОТ СЛОВОТО КЪМ КИНООБРАЗА. За разлика от други режисьори-мислители, чиито произведения са своеобразни притчи-параболи (Бергман, Пазолини, Херцог), Бресон снима апории, опитвайки се да разреши проблеми на духа, които са неразрешими, но и незаобиколими.
За лицето
Пенко Господинов (2016)
Ние и днес правим своя избор по този архаичен модел: ако някой ни хареса, ние веднага му поставяме добра оценка и му приписваме „отлична наследственост“. Моментът на първата поява, секундите през които се формира впечатление, намиращо потвърждение или опровержение от по-нататъшните действия на персонажа е изключително важен и от драматургическа и от актьорска гледна точка, но в същото време е и доста подценяван.
Шекспировите комедии и "Ромео и Жулиета"
Петър Кауков (2016)
В статията „Комедиите на Шекспир и „Ромео и Жулиета”” Петър Кауков разглежда характерните особености на шекспировия тип комедия. На първо място изследването определя обекта си, а именно четиринайсетте пиеси, жанрово определени като комедии в Първото Фолио (1623 г.), след което отбелязва съответствията (подкрепени с конкретни реплики) между новоатическата комедия „Мъчният човек” от Менандър, като първообраз на римската и ренесансовата комедия, и първата зряла трагедия на Шекспир – „Ромео и Жулиета”, чиято първа половина се развива по комедийната сюжетна и персонажна схема, създадена през епохата на Елинизма. Изследването предлага метод за анализ и дефиниране на жанрови кодове на шекспировите комедии през призмата на хипотетичното бъдещо развитие на сюжета.
"Независимото" българско кино
Красимир Кастелов (2016)
В настоящата статия са подложени на анализ редица игрални филми, заснети без държавно субсидиране, които, макар и с голяма доза условност, можем да смятаме за независими в специфичните условия на българското филмопроизводство. Сред тях има и такива, гравитиращи към авторското или арт киното, но повечето са ориентирани към най-непретенциозната част от масовата аудитория. Именно силно изявената комерсиалност е отличителният белег на независимото кино по български. Нейното формиране е в значителна степен повлияно от високата посещаемост на филма „Мисия Лондон“. Разяснението на причините за неговия зрителски успех, както и този на неговите подражатели, цели да разкрие наличието на изкривена представа за същността на масовото кино в България, която води до замяна на истинските филмови герои с вегетиращи псевдо- или антигерои.
Сценичният език на театъра на движението
Маргарита Божилова-Андонова (2016)
Театърът на движението разчупва наложените представи за театралността като силно разширява сценичното пространство, давайки си възможност за поемане в много посоки, като включва в себе си и други съвременни театрални практики като: физически театър, танцов театър, визуално енергетичен театър, пърформарс, инсталация, боди-арт, хепанинг.
Синтетичната природа на филма като част от проблема за стила в киното
Ирина Иванова (2016)
Още със самото си раждане киното започва да води битки на няколко фронта. Първата битка е за правото му въобще да бъде наричано „изкуство“. Следващата битка, която седмото изкуство трябва да спечели е за еманципацията на киното, за осъзнаването му като изкуство със свои изразни средства и свой език, което е независимо от „старите“ изкуства – поезия, музика, театър, живопис. Третата битка, която киното води обаче е е свързана с първите две и е може би най-важната. Уникалността на седмото изкуство, онова, което го различава от всички други е, че то е могъщ синтез – на техническото и художественото начало от една страна, на изразните средства на всички останали изкуства от друга и на индивидуалните стилове на ключовите в създаването на филмовата творба творчески личности – режисьор, сценарист, художник, оператор, монатажист, актьори.
Аспекти на обучението по танцов театър, извлечени от сценичната практика на Пина Бауш
Александър Манджуков (2016)
Статията представя основни принципи от сценичната практика на ембламантичната немска хореографка Пина Бауш за създаване на физически образ. Титулована като “майка” на танцов театър, тя разработва сценична практика, която е базисна за изграждане на методологически аспекти за обучение на студенти в специалността “Театър на движението - танцов театър”. В статията са съотнесени принципи от сценичната практика на Пина Бауш към методика на обучение в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” и се очертава модел за изграждането на практически модул за академично обучение.
Няколко аспекта на куклено-театралната изразност в релацията актьор-кукла в българската постановъчна практика
Михаил Байков (2016)
Неминуемо когато говорим за куклен театър на лице е широко отворена бленда, която пропуска в същността на своето съдържателно поле, елементи от десетки други изкуства. Така съвременният куклен театър, като сложно многокомпонентно изкуство, носи в себе си гените на литературата, изобразителното изкуство, музиката, пърформативността, светлинния и звуков дизайн, хореографското и танцово начало, дори на архитектурата и дизайна.
Темата за религиозния фанатизъм в американското кино
Огнян Стателов (2016)
Настоящето изследване е насочено към изясняване на същността на религиозния фанатизъм и мястото, което заема този феномен в американското кино. През последните десетилетия (особено след 80-те години на 20. век) интересът на американската филмова индустрия към проблематиката на религиозния фанатизъм се увеличава, което е естествена реакция, наложена от определени тенденции – глобализацията, която се оказа, че върви заедно с нарастването на радикализма и нетърпимостта към Другия, сблъсъкa между различни култури и религии, религиозната и етническа нетолерантност.
Трансформации на конфликта в модерния драматургичен текст
Красимира Иванова (2016)
Трансформациите на конфликта в модерната драма са разгледани през призмата на интертекстуалността и са търсени по линията на базисни за модерността сблъсъци. Напр. кризата на идентичността, променените параметри на противопоставянето Аз-Другия/Чуждия/ може да бъде проследена при мотива за Одисей.
Работата на филмовия продуцент
Ема Константинова (2016)
Настоящата статия разглежда в широк и многопластов контекст появата и еволюцията на професията „продуцент”. Основен елемент на този контекст е динамиката в развитието и утвърждаването на филмовата индустрия – в синхрон с нея се променят очакванията към компетентността продуцента, променят се и схващанията по въпроса кой трябва да оглавява процеса по създаване на филмовото произведение (продуцентът или режисьорът).
Андре Базен: непознатият баща на френската "Нова вълна"
Деница Петрова (2016)
През 1959-та, година след смъртта на Андре Базен, на Фестивала в Кан се “ражда” френската “Нова вълна”. Филмите, които поставят нейното начало са добре известни – „400-те удара“ на Франсоа Трюфо и „Хирошима, моя любов“ на Ален Рене. Извеждайки идеите си в стотици статии, Базен тласка тези и редица други творци към реална практика, но за съжаление така и не доживява да види визуалната реализация на своите идеи във филмите на Трюфо, Рене, Годар, Ромер, Шаброл и много други.
Актьорското тяло - книга, вдъхновена от философията
Маргарита Божилова - Андонова (2014)
Срещата между Източното и Западното в актьорското тяло на 21 век е реално осъществена. Тя е среща на два светогледа, които се преплитат и допълват. Интуитивно казано тя е среща между Ин и Ян; среща между емоционалното и менталното – съчетани в актьорското тяло те образуват хармонията.
Изобразителният феномен на киното и срещата му с цвета
Мира Каланова (2013)
Има множество светове и ние говорим за тях в различни контексти: материален свят, сетивен свят, духовен свят и т.н. Филмовият свят е особена комбинация от взаимообвързани съставни елементи, които създават едно разпознаваемо цяло, с което можем да се свързваме и да му реагираме. Киното може да бъде достатъчно ловко и изобретателно, за да генерира усещане за реален материален свят.
Цветът на хамелеона
Красимир Кастелов (2013)
„Цветът на хамелеона“ не е точно черна комедия, за каквато обикновено го представят, а по-скоро пастиш на филми ноар от типа на „Под яркото слънце“ (Plein soleil, 1960), „Китайски квартал“ (Chinatown, 1974) и „Талантливият мистър Рипли“ (The Talented Mr. Ripley, 1999), носталгични мелодрами като „Казабланка“ (Casablanca, 1942 и „Титаник“, 1997) и конспиративни психотрилъри като „Паралакс“ (The Parallax View, 1974) и „Разговорът“ (The Conversation, 1974).
