Изтегли!
0.36 MB
С настоящия текст целя да осветля определен аспект от взаимоотношенията между Аристотел и Самюъл Бекет – а именно, наличието (и преформулирането) на елементите от Аристотеловата трагична фабула в драматургията на ирландския писател. Поради привидното разминаване между конструкцията на Бекетовите театрални текстове и Аристотеловите театрални концепции, изложени в труда му „За поетическото изкуство“, започва да се налага мисленето, че Бекет е своего рода „противник“ на древногръцкия философ. Такава поляризация на мисленето, обаче, не би могла да е продуктивна, що се отнася до съвременното развитие на театралната наука. Улавянето на сходствата между две – привидно противоположни – мисловни полета трябва да бъде сред основните умения на занимаващите се с театър. Именно така би могло да се формира принцип на усвояване и надграждане на работещи театрални идеи.