Изтегли!
0.31 MB
При изследване на явлението „Театър дю Солей“ няма как да не се има предвид мястото, което от 1970 г. до сега театърът обитава. Сцената и пространството не са само функционален дом, техните принципи и закони са пряко свързани с репетиционния и творческия процес, което е една от спецификите на „Театър дю Солей“. Заедно със своя безспорен исторически принос, „Театър дю Солей“ поставя и множество въпроси като възможно ли е „колективното творчество“ в театъра? Не е ли то вид утопия и свободите не са ли всъщност организирани от една водеща личност – в случая тази на Ариан Мнушкин? В случая отговорите на тези въпроси са също толкова сложни и дори невъзможни, колкото дали са възможни свободата, братството и равенството в едно общество. Важното е, че работата на Ариан Мнушкин и „Театър дю Солей“ е най-ярката театрална реплика на това.