Семиотични практики

СЕМИОТИЧНИ ПРАКТИКИ

Слово и образ: ИУДИТ

Презентацията предлага контексти на четене на образа на Иудит: едноименния текст от Стария завет, откъс от Ерминия, изображения на Лукас Кранах Стари, Рубенс, Климт, Караваджо и др.

Слово и образ: МЕДЕЯ

Презентацията съдържа речникови и енциклопедични материали за Медея, части от есе на Паскал Киняр, както и препратки към едноименните филми на Пазолини и Ларс фон Триер.

Слово и образ: САЛОМЕ 1

Презентацията предлага хронология на контекстите на четене на образа на Саломе в културата от 1. до 21. век.

Презентацията предлага избрани контексти на четене на образа на Саломе (от текстове на Новия завет и Йосиф Флавий през Яков Воригински до Шмит, изображения на Моро и Климт, филмите на Пачино, Саура и Грийнуей).

Слово и образ: ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ 1

Не, не е отстъпил, не е изменил на своята мисия, не е слязъл от Кръста на страданието и борбата. Предстои му да възкръсне, безсмъртен, както е безсмъртна и вярата...

Слово и образ: ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ 2

За да се изкачи до върха на саможертвата, до Кръста, до Бога, Христос премина през всички стадии на борещия се човек. Това, което е дълбоко човешко у Христос, ни помага да го разберем, да го обикнем и да следваме страданията му, сякаш са наши страдания.

Слово и образ: ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ 3

Един от вас ще Ме предаде... Тогава учениците взеха да се споглеждат едни други... Иисус рече: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.

Слово и образ: ИМЕТО НА РОЗАТА (Знак)

Адсон, никога не съм се съмнявал в истината, съдържаща се в знаците, те са единственото нещо, с което човек разполага, за да се ориентира в този свят. Доброто за една книга е тя да бъде четена. Книгата е съставена от знаци, които говорят за други знаци, а те от своя страна говорят за нещата. Няма ли око, което да я чете, една книга си остава носителка на знаци, които не дават понятия, следователно тя е няма.

Слово и образ: ИМЕТО НА РОЗАТА (Лабиринт)

Библиотеката е един голям лабиринт, знак за това, че и светът е лабиринт. Влизаш, а не знаеш дали ще излезеш. Колко хубав щеше да е тоя свят, ако имаше някакво правило, за да обикаляме из лабиринтите.

Слово и образ: ИМЕТО НА РОЗАТА (Сънят на Адсон)

Не можех да разбера дали съм попаднал в ада, или в рая...Помещението бе празнично украсено. По стените висяха големи гоблени и знамена, но изписаните по тях образи не бяха от тия, дето обикновено будят състрадание у вярващите или пък прославят подвизите на кралете. Приличаха по-скоро на маргиналните на Аделмо — възпроизвеждаха тия изписани от него образи, които всяваха най-малко ужас и изглеждаха най-смешни; зайци, танцуващи край дървото на лакомствата, реки, пъкащи от риби, които скачаха доброволно в тигана, държан от маймуни, готвачи, облечени като епископи, чудовища с дебели кореми, танцуващи около димящи гърнета.

Слово и образ: ИМЕТО НА РОЗАТА (Уилям разяснява на Адсон неговия сън)

Много от това, което ми разказа, е вече написано. Вплел си хора и събития от последните дни във вече известни на теб неща, защото или си чел някъде основната нишка на твоя сън, или пък са ти я разказвали, когато си бил малък, в училище, в манастира. Става дума за „Coena Cypriani“ („Пирът на Киприан“). Най-строгите наставници на послушниците го забраняват и заклеймяват и въпреки това няма манастир, в който монасите да не си го шепнат полугласно, подлагайки го на различни преработки или обобщения, а някои направо ги преписват най-благочестиво, твърдейки, че под забавното було се крият тайни нравоучения...

Слово и образ: ИМЕТО НА РОЗАТА (любовната сцена)

Изведнъж девойката ми заприлича на черната, но прекрасна девица, за която се споменава в "Песен на песните"... И „колко си хубава, моя любима, колко си хубава“ ми се дощя да замълвя, „косата ти е като стадо овце, които слизат от планините на Галаад, устните ти са като пурпурна лента, бузата ти — като нар, а шията ти — като кулата на Давид, на която са окачени хиляда щита“. И се питах със страх и унес коя беше тази, дето засияваше пред мен като зора, прекрасна като луната, ослепителна като слънцето, страшна като стегната за бой войска.

Слово и образ: ИМЕТО НА РОЗАТА (Адсон изповядва пред Уилям любовната сцена)

Адсон, ти несъмнено си съгрешил; престъпил си заповедта да не се съвкупяваш, нарушил си задълженията си като послушник. Оправдава те това, че си изпаднал в положение, на което не би устоял и някой от отците в пустинята. А за жената като източник на лъст е писано достатъчно в Светото писание. Драги ми Адсон, след като изяснихме това, все пак не съм убеден, че Бог е пожелал да сътвори такова нечестиво същество, без да го дари с някаква добродетел. И не мога да не размишлявам за обстоятелството, че той е благоволил да я удостои с много привилегии и ценни качества, поне три от които са от големи по-големи...

Слово и образ: ДОН ЖУАН 1

Презентацията съдържа избрани части от пиесата на Ерик-Еманюел Шмит "Валонска нощ" (български превод: "Жените срещу Дон Жуан", които образуват контекст на четене на филма на Карлос Саура "Аз, Дон Жуан".

Слово и образ: ДОН ЖУАН 2

Презентацията съдържа избрани откъси от текста на филма на Карлос Саура "Аз, Дон Жуан", които образуват контекст на четене на пиесата на Ерик-Еманюел Шмит "Валонска нощ" (български превод: "Жените срещу Дон Жуан").

Слово и образ: ФРАНКЕНЩАЙН

Презентацията съдържа избрани части от романа на Мери Шели "Франкенщайн", които образуват контекст на четене на спектакъла на Дани Бойл "Франкенщайн".

Слово и образ: ЧАСОВЕТЕ

Едно е само утешението: отделен час тук или там, когато противно на всякакви зли сили и очаквания, животът ни като че се разтваря и ни дава всичко, за което някога сме мечтали, макар че всички освен децата (а може би дори и те) знаят, че тези часове ще бъдат неизменно последвани от други, мрачни и много по-трудни. Въпреки това ние обожаваме града, утрото; надяваме се на нещо повече.

Слово и образ: СОЛТА НА ЗЕМЯТА

Всеки трябва да види тези снимки. Да види колко ужасен е човешкият род... Когато си тръгнах от тук бях болен. Много болен. Тялото ми беше болно. Нямах някаква заразна болест, но душата ми беше болна. Това беше последното ми пътуване, това злочесто приключение в Руанда. Върнах се тук... Не вярвах вече в нищо. Не вярвах, че има спасение за човешкия род. Не можеш да преживееш подобно нещо. Не заслужаваме да живеем повече. Никой не заслужава да живее. Колко пъти хвърлях фотоапарата, разплакан от това, което виждам.

Слово и образ: КАРТА И ТЕРИТОРИЯ

Имаше много малко задрасквания, но голям брой звездички със стрелки към други фрагменти на текста, едни в полето, други – на отделни листове. Вътре в самите фрагменти с приблизително правоъгълна форма имаше други звездички, които препращаха към нови фрагменти, и всичко това оформяше сложна система от разклонения. По всяка вероятност художникът е бил очарован от пластичната картина на тези налепени заедно писмени фрагменти, които се раждат едни от други и се разклоняват като някакви гигантски полипи.

Слово и образ: ВАВИЛОНСКАТА БИБЛИОТЕКА

Всяка книга е единствена, незаменима, но (тъй като Библиотеката е всеобхватна) винаги съществуват стотици хиляди несъвършени копия: книги, които се различават помежду си само по някоя буква или някоя запетайка. За да се намери книгата А, първо трябва да се открие книга B, която ще посочи къде се намира А; за да се намери книгата B, първо трябва да се открие книга C — и така до безкрайност… Човешкият род — единственият — е на път да изчезне, а Библиотеката ще продължава да съществува: осветена, необитаема, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с ценни книги, безполезна, нетленна, тайнствена.

Слово и образ: ГРАДИНАТА С РАЗКЛОНЯВАЩИ СЕ ПЪТЕКИ

Книгата и лабиринтът са едно и също нещо...безкрайни поредици от времена, в нарастваща и главозамайваща мрежа от раздалечаващи се, сливащи се и протичащи успоредно времена. Тази мрежа от времена, които се приближават, разклоняват се, пресичат се или които в продължение на векове се пренебрегват, тази мрежа обхваща всички възможности: Градината с разклоняващите се пътеки е непълно, но не невярно изображение на вселената.

Слово и образ: АРИСТОТЕЛОВСКИЯТ ДАЛЕКОГЛЕД

Но за да опознаваме Света, ние можем да използваме само друг един Далекоглед, същия, който още Аристотел е използвал, и който не е нито тръба, нито леща, а канава от Думи, Проницателна Идея, защото само дарът на Изкусното Красноречие ни позволява да прозрем тази Вселена... Аристотеловски Машини, които позволяват всекиму да вижда посредством Думите… И отец Емануеле въртеше своите цилиндри и листеше в чекмеджетата, бързорък като фокусник, и метафорите му сякаш изникваха по магия...

Слово и образ: БЪЛГАРСКИ БАЛАДИ - 1

Мирослав Дачев

Текст за "разговора" между Теодор Траянов и Сирак Скитник в полето на стихосбирката "Български балади". Чрез рисунките в първото издание на Баладите и чрез техните следи във второто издание в стихосбирката присъства нещо повече от знаци на изобразителното изкуство. То, от своя страна – присъствайки, при това много активно в първото издание, и отсъствайки – също толкова активно във второто издание – постига нещо повече от “успоредяване” на поетичното послание.

Слово и образ: БЪЛГАРСКИ БАЛАДИ - 2

Мирослав Дачев

Четенето, освен следите на метаезика, разпознава в рисунките и “външни”, утвърдени в културата, кодове, към които рисунките изразяват някакво отношение. Мълчаливите диалози твърде често се откриват именно при разпознаването на това отношение. Така то може да отведе към знакови системи, недопускащи конотативни значения (кръстът, конят и птицата в хералдиката), но и към системи, допускащи такива значения (кръстът, конят и птицата, но вече в митологията и езотериката); към архетипи (майката, кръста, смъртта), към които Сирак Скитник добавя, отнема, оспорва, артикулира по особен начин. Рисунките му допускат това двойно четене – и като икона, и като слово, като име – ако бъдат мислени и разглеждани самостоятелно, отвъд стиховете. Стиховете са тези, които оказват съпротива, детерминират, контекстуализират “съдбата” на рисунките.

Слово и образ: БЪЛГАРСКИ БАЛАДИ - 3

Мирослав Дачев

Скритата семиотика е израз, който настоява върху невидимото живеене на многопосочните диалози. Няма семиозис, който да не предлага такова живеене, да не трансформира диалога в полилог. Полилогичното разбиране е крачка отвъд зададената първоначално рамка на разговор между художника и поета в конкретен текст (първото издание на Баладите) и по този начин обезсмисля илюстративното в рисунките на художника като водещо начало, като машина за произвеждане на значения. Семиотичното четене завършва винаги като полилог.

Вариации: МЕДЕЯ

Гюстав Моро, "Завръщането на Аргонавтите"

Гюстав Моро. Завръщането на аргонавтите (1891-1897. 434 х 215 см. С любезното съдействие на музея "Гюстав Моро", Париж.

Вариации: МЕДЕЯ 2

Medea by Paul Gasq

Paul Jean-Baptiste Gasq (1860, Dijon - 1944, Paris). MEDEE, marble (1893-1896). Paris, Jardin des Tuileries

Вариации: САЛОМЕ

Гюстав Моро: Танцът на седемте воала / Видението

Гюстав Моро. САЛОМЕ: вариации. Представени са с образователна цел детайли от различни картини на Гюстав Моро (масло и акварел). С любезното съдействие на музея Гюстав Моро в Париж.

Вариации: ПЕПЕЛЯШКО

Пиерет Фльосио (1984)

Това е цялата история... А феята-камък, уморена от всичко, което била свършила, се върнала на своето място в огнището да размишлява за старите приказки и да черпи сили за нови вълшебства.

Вариации: ФОТОУВЕЛИЧЕНИЕ

Интервюта с Антониони

Интервюта с Микеланджело Антониони, които създават контексти на четене на филма "Фотоувеличение". Референции към "Лигите на дявола" от Хулио Кортасар.

Център за семиотични и културни изследвания