Център за семиотични и културни изследвания
СЕМИОТИКА
ЗНАЦИ
Умберто Еко. Из: Семиотика и философия на езика. 1984 (бълг. превод: 1993)
Субектът навлиза в твърде полезна за него криза, тъй като взима участие в историческата /и същностна/ криза на знака. Като субекти ние сме това, в което ни превръща формата на света, създаден от знаците. Може би ние сме онзи дълбок импулс, който поражда семиозиса. И все пак ние се възприемаме само като системи за означаване и процеси на общуване. Картата на означаването, разчертана за даден момент от историческото ни развитие (заедно с отломките от предишни означавания), ни казва кои сме и какво (или как) мислим.
Стоиците за знака
Из: "Антична философия" (Диоген Лаерций, Секст Емпирик, Аеций)
Има разлика между представата и онова, което си въобразяваме; въображаемото е онази видимост на мисълта, каквато се поражда в сънищата, а представата – това е отпечатакът върху душата или, с други думи, това е изменение, както казва Хризип в своето съчинение «За душата». Под думата «представа» се разбира отпечатъкът, следата и знакът от нещо, което съществува и което не би могло да възникне от нещо, което не съществува. И когато Зенон говори, че представата е отпечатък в душата, то трябва да се разбира в такъв смисъл: «Представата е изменение в ръководната част на душата».
Свети Аврелий Августин за знака
Из: "Изповеди" (книга първа, пета и десета)
Внимателно слушах беседите на Амброзий сред народа, но не с дължимото настроение, а по-скоро за да наблюдавам дали неговото красноречие отговаря на известността му; и с напрежение следях думите му, а на съдържанието не обръщах внимание, стоях е нехаех за него, а се наслаждавах на сладостта на речта му. Стремях се да слушам как говори. Но неусетно заедно с думите, които харесвах, навлизаше в душата ми и съдържанието, за което нехаех. И аз не можех да ги разделя. И докато откривах сърцето си, за да приема умело изречените думи, заедно с тях, вярно, че стъпка по стъпка, навлизаше и изречената истина.
Природата на езиковия знак
Фердинанд дьо Сосюр
Езиковият знак свързва не вещ и название, а понятие и акустичен образ. Последният не е материалният звук – нещо чисто физическо, а психичният отпечатък на този звук, представата, която получаваме от него чрез нашите сетива. Наричаме знак съчетанието от понятие и акустичен образ, но в практиката този термин означава обикновено само акустичния образ. Предлагаме да се запази думата знак за означаване на цялото, а да се замести «понятие» и «акустичен образ» съответно с означаемо и означаващо.
Обект на лингвистиката. Семиология
Фердинанд дьо Сосюр
Лингвистиката е само част от тази обща наука, законите, които ще открие семиологията, ще бъдат приложими към лингвистиката и последната ще се окаже по този начин свързана с добре очертана област в съвкупността от факти на човешкия живот. За нас проблемът за езика е преди всичко семиологичен и всички по-нататъшни разсъждения придобиват смисъл по силата на този важен факт.
Знаково въображение
Ролан Барт
Всеки знак включва или предполага три отношения. Едно вътрешно отношение, което свързва означаващото с означаемото му, и две външни означения: първото от тях е виртуално, то свързва знака с един специфичен запас от други знаци, от които го отде-ляме, за да го въведем в дискурса; второто е актуално, то свързва знака с другите, пред-хождащи или следващи знаци на изказването. Това са трите знакови въображения: символично, парадигматично и синтагматично.
Знак
Цветан Тодоров, 1972 (бълг. превод: 1992)
Христоматиен речников текст на Цветан Тодоров от 1972 г. (бълг. превод в Литературна мисъл, 1992), който предлага прочити на понятието "знак" (дефиниции на понятието през погледа на Пърс, Сосюр и Йелмслев; видове знаци; специфика на вербалния и на невербалния знак и т.н.)в контекста на годините на разцвет на френския структурализъм.
Литературната семиотика
Мишел Ариве
Съвсем незатворен в собствената си структура или в собствената си продуцираща дейност, текстът се отваря към други текстове: „Всеки текст е едно попиване и преобразуване на други текстове“. Тези интертекстуални отношения могат да приемат различни форми. Би могло да се направи класификация според типологията на текстовете, които влизат в интертекстуално взаимодействие... Макар и най-общо казано, показателен и интересен е фактът, че семиотиката има прекалено много имена – семиотика, семиология, семанализа – това е признак на колебание и променливост на нейния епистемологически статут.
За семиосферата
Юрий М. Лотман
Изминатият през последните двадесет години път на семиотични изследвания позво-лява да се погледнат по различен начин много неща. Както може да се предполага сега, ясните и функционално еднозначни системи не съществуват изолирано в своето реал-но функциониране. Тяхното разграничаване е обусловено от евристичната необходи-мост. Фактически нито една от тях, взета отделно, не е в състояние да работи. Те функ-ционират само когато бъдат потопени в определен семиотичен континуум, запълнен с разнотипни и намиращи се на различни равнища на организация семиотични образу-вания. По аналогия с въведеното от В. И. Вернадски понятие „биосфера“ ще наричаме този континуум семиосфера.
Семиотика на сцената
Юрий М. Лотман
В театъра всичко е семиотика – от грима и мимиката до нормите за поведение на зрителя в залата, от театралната каса до ритуализираната „театрална атмосфера“. Нейните видове са толкова сложни и разнообразни, че напълно основателно сцената може да бъде наречена енциклопедия на семиотиката. Включването на зрителя в системата на колективното съзнание, която предполага възприемането на другия като партньор в комуникацията, като субект, а не като вещ, превръща театъра в школа за обществен морал.
Театралният език и живописта (Към проблема за иконичната реторика)
Юрий М. Лотман
Създава се триъгълник: реалното човешко поведение в дадена културна система – театърът – изобразителните изкуства, вътре в който се извършва интензивна размяна на символика и изразни средства. Театралността прониква в бита и влияе върху живописта, битът въздейства и върху едното, и върху другото, като издига лозунга за „натуралност“, и накрая живописта и скулптурата активно влияят и на театъра, като определят системата от пози и движения, и на извънхудожествената реалност, като я издигат до равнище на „притежаваща значение“.
Мястото на киноизкуството в механизма на културата
Юрий М. Лотман
Така езикът на киното обединява крайни логически степени – от прякото преживяване на реално видимата вещ (усещането за непосредствената реалност на екранния свят) до пределната илюзорност.[...] Именно тези качества позволяват на киноезика да обедини двата семиотични полюса – равнището на семиотизираните предмети и равнището на най-развития и усложнен семиозис. На тази основа киното с успех обслужва противоположни културни потребности: стремежа на прекомерно усложнената и отчуждена социална организация да се изтръгне от света на знаците и стремежа да се усложни и да се обогати сферата на обществената и художествената семиотика.
Семиотика
Цветан Тодоров, 1972 (бълг. превод: 1992)
Христоматиен речников текст на Цветан Тодоров от 1972 г. (бълг. превод в Литературна мисъл, 1992), който предлага прочити на понятието "семиотика" в исторически аспект (кои са източниците на съвременната семиотика) и в критически аспект (семиотиката все още е по-скоро проект, отколкото наука).
Семиотика 2
Из: Речник на съвременните литературни термини, 1973 (бълг. превод 1993)
"Все пак семиотиката се изучава последователно сравнително отскоро, нейната история изобилства с превратности... Въпреки по-широките методологически възможности на термините на Пърс до съсвем неотдавна Сосюр упражняваше по-силно влияние. Най-сериозният подход към семиотика на културата идва от Източна Европа. Семиотика на културата е още в зародиш, но обещава да бъде от голям интерес..." Вън от всяко съмнение е, че някои от тезите в речника на Фаулър трябва да бъдат преразгледани днес, но за тази цел трябва да се познава духа на времето, в което са поднесени.
Семиотика: Създаването на формулата
Юлия Кръстева, 1969 (бълг. превод: 1994)
.452ee75e1fa895120c5286bf8f5ee470216.png)
Текстът е тип знаково продуциране, което заема точно определено място в историята и произлиза от специфична наука, която трябва да се дефинира. Като преминава отвъд творбата и книгата, литературният процес ни предоставя текстове: знакови продукти, чиято епистемологична сложност произлиза от свещените антични химни.
Семиотиката: критическа наука и/или критика на науката
Юлия Кръстева, 1969 (бълг. превод: 1994)
Един от програмните текстове на Юлия Кръстева от 1969 г. (бълг. превод в сп. Литературата, 1994), част от книгата "Семейотике", която очертава цялостно полето на семиотиката и прави един от първите смели опити да прочете семиотиката като начин на мислене. Разгледано е и отношението семиотика - литература.
Предложения за история на семиотиката
Умберто Еко 1983 (бълг. превод: 1994)
Част от доклада на Умберто Еко на Втория международен конгрес по семиотика във Виена, юли 1979 г. (издаден на англ. език през 1883 г.; бълг. превод в сп. Литературата, 1994, кн.2).
Из: Речник по семиотика
Винсънт Колапиетро
Из: Речник по семиотика на В. Колапиетро (1993; бълг. превод 2000). С образователна цел са представени речникови статии за понятия като семиотика, знак, структура на знака, семиозис.
Речник на семиотичната терминология
Робърт Скоулз. 1982 (бълг. превод: 1991)
"В семиотиката на Пърс иконичните и индексиални знаци се дефинират чрез отношенията им към техните референти, а символите – чрез мястото им в дадена конвенционална или произволна система. Така Пърс допуска определена гъвкавост, която отричат и крайните емпирици, и крайните семиотици. По този въпрос аз споделям неговото схващане." Робърт Скоулз
Речник на филмовите термини
Ивайло Знеполски, 1988
При изграждането на речника се облягахме върху цялата история на филмовата теория. Речникът обхваща не само исторически сложилите се различни възгледи за филмовите понятия, но е и чувствителен към тяхната историческа еволюция. Двете части - традиционната и модерната - на филмовата теория не са нито разделени с пропаст, нито несъвместими. /Ив. Знеполски/
КОД
Умберто Еко. 1984 (бълг. превод: 1993)
Кодът не е само правило, което затваря, но също така и правило, което отваря. Той не казва само трябва, но също и може или би било възможно да се направи и това. Ако кодът е таблица, това е таблица, позволяваща безброй елементи, някои от които все още не можем да предскажем: началото на игра.
Артикулация на визуалните кодове
Умберто Еко. 1968 (бълг. превод: 1988)
Погрешно е да смятаме: 1/ че всеки комуникативен акт се основава на един „език“, сроден с кодовете на словесния език; 2/ че всеки език трябва да има две строго определени артикулации. По-целесъобразно е да приемем: 1/ че всеки комуникативен акт се основава на един код; 2/ че не всеки код има непременно две строго определени артикулации
Кинематографичният код
Умберто Еко. 1968 (бълг. превод: 1988)
Достатъчно е да спрем до съществуването на тройната артикулация: „шокът“ от тази много по-богата условност и следователно много по-гъвкава формализация от всички останали формализации ни кара да смятаме, че филмовото послание ни възвръща самата действителност. Така възникват метафизиките на киното.
Думи и картини
Майър Шапиро.
Голяма част от изобразителното изкуство в Европа от късната античност до 18 век третира сюжети, почерпани от писани текстове. Задачата на живописеца и скулптора е била да превеждат словото – религиозно, историческо или поетично – във визуални образи. Вярно е, че много художници не са се обръщали направо към текста, а са копирали вече съществуващи илюстрации дословно или с известни изменения. За нас днес разбираемостта на това копие, както и на оригинала, се определя в последна сметка от неговото съответствие с познат текст посредством разпознаваемите форми на изобразените предмети и действия, означени от думите.
Фигури: Пруст палимпсест
Жерар Женет
Този палимпсест на времето и пространството, тези несъзвучни гледки, неспирно противопоставяни и сближавани чрез неуморно протичащ процес на болезнена дисоциация и на невъзможен синтез – това несъмнено е Прустовата визия за света. Както писането на Пруст, така и творбата на Пруст е палимпсест, където се смесват и преплитат фигури и смисли, присъстващи винаги едновременно, поддаващи се на дешифриране само в тяхната съвкупност, в безизходната им тоталност.
Ризома
Жил Дельоз, Феликс Гатари
Една ризома не започва и не завършва, тя винаги е по средата, между нещата, между-битие, intermezzo. Дървото е родословна връзка, а ризомата е брачен съюз, само съюз. Дървото налага глагола „съм“, а ризомата е изтъкана от съединяването „и … и … и“. В това съединяване има достатъчно сила, за да се разтърси и изкорени глаголът „съм“.
Енциклопедията като лабиринт
Умберто Еко. 1984 (бълг. превод: 1993)
Зад описанието на енциклопедичното знание се намира метафизичната идея или метафората, която можем да наречем лабиринт. Лабиринтите са три вида. Първият – античният – е линеарен. Вторият вид лабиринт на немски се нарича Irrgärten или Irrweg или като хубав английски превод maze. Този вид лабиринт е творение на маниеризма. Лабиринтът от третия вид представлява мрежа (може би думата meander ще го различи от maze, както и от простия лабиринт).Най-добрият образ на мрежата се съдържа в растителната метафора, свързана с ризомата (коренището) и предложена от Дельоз и Гатари.
Шест разходки в горите на измислицата
Умберто Еко
Гората е метафора за художествения текст, не само за текста на приказките, а за всеки повествователен текст. Нека използвам една метафора, изобретена от Хорхе Луис Борхес (друг един дух, който витае над това мое говорене и който изнесе свои собствени Нортънови лекции преди двайсет и пет години). Гората е градина с разклоняващи се пътеки. Дори в нея да няма добре утъпкъни пътеки, всеки може сам да си проправи такава, решавайки дали да тръгне наляво или надясно от някое дърво и правейки избор при всяко следващо. Не желая да казвам, че моите разходки в гората на измислицата са лек за големите трагедии на нашето време. И все пак, тези разходки ни позволиха да разберем механизмите, по които художествената литература може да оформя живота.
Семиотика и интерпретация
Робърт Скоулз
Като интерпретатори семиотици ние нямаме свободата да правим значение, но имаме свободата да го откриваме, следвайки разнообразните семантични, синтактиччни и прагматични пътечки, които, отправяйки се от думите на текста, водят в най-различни посоки. С други думи, не можем да натоварим текста с някакви произволни значения, но можем да го натоварим с всички онези значения, които успеем да свържем с него, прилагайки определен интерпретационен код. И не на последно място можем да пораждаме значения, като поставяме този текст сред действителни и възможни светове, с които той може да бъде свързан.
Семиология и реторика
Пол де Ман
Четенето не е „наше“ четене, доколкото то прибягва единствено до езикови елементи, предложени от самия текст; разграничаването между автор и читател е едно от фалшивите разграничения, които четенето прави очевидни. Литературата, също както и литературната теория – различието между тях е илюзорно – е осъдена (или привилегирована) да бъде завинаги най-строгият и, като следствие, най-ненадеждният език, посредством който човекът назовава и променя себе си.
Семиотика и литература
Цветан Тодоров, 1974 (1979)
Семиотика и литература. Подобно заглавие може да остави впечатление, че двете понятия - семиотика и литература - са напълно правомерни. Първата ни задача е да разсеем тази илюзия...
Жест
Из: "Речник по естетика и философия на изкуството" от Моризо и Пуиве, 2007 (2012)
И жестът като събитието е нещо обичайно в живота. Неговото естество и значение са изразни... Понятието "жест" се явява и времеви разрив, и изживяна преимственост: между тялото и духа, субекта и обекта, целта и средството.
Жестове. Език на тялото. Кинесика
Из: "Наръчник по семиотика" от Ньот, 1990
В основната типология на жестовете можем да различим емблеми (жестове с директен вербален превод), илюстратори (жестове, които се съотнасят с онова, което е вече казано), регулатори (жестове, които регулират вербалното взаимодействие в процеса на комуникация)...
Жест. Жестова система. Жестуалност
Из: "Речник на театъра" от Патрик Павис, 1996 (2002)
Всяка епоха си изгражда собствена концепция за театралния жест, която оказва влияние върху играта на актьора и стила на представлението...
Жест. Жестов код. Жестикулация
Из: "Речник по семиотика, медии и комуникация" от Марсел Данеси, 2000
Можем да говорим както за жест(ове) и жестикулация, така и за жестов код - система за комуникация, базирана върху жестовете...
Смисълът на жестовете в Средновековния Запад
Презентация по книгата на Жан-Клод Шмит (2000)
Разликата между движението и жеста е, че движението се отнася до цялото тяло, докато жестът се отнася най-вече до ръцете и другите крайници. Това определение на gestus е първото в цялата западна традиция. Контекстът е този на реториката, откъдето и наблягането върху жестовете на ръцете, ръцете на оратора и тяхното оценностяване в противопоставянето им срещу движенията на танца и жонгльорите, считани за презрени.
Гестус
Из: "Размисли върху театъра и литературата" от Б. Брехт, (1935-1955)
Под "гестус" следва да разбираме един комплекс от жестове, мимика и най-често думи... Думи могат да се заместват с други думи, жестове с дружи жестове, без от това да се променя гестусът.
Models of the Sign
Winfried Noth - 1990
.452ee75e1fa895120c5286bf8f5ee470216.png)
In Handbook of Semiotics, the concept of sign is generally used in its broadest sense of a natural or conventional semiotic entity consisting of a sign vehicle connected with meaning. It is based on the standard distinction between dyadic and triadic sign models.
What is Semiotics
Winfried Noth - 1990
Whatever the answer may be, it is evident that Semiotics is no longer the terra incognita which Saussure characterized it as toward the beginning of this century, when he postulated it as a “science that studies the life of signs within society”. There are no fewer than sixteen different definitions given to semiotics by the diverse school of this discipline and five major current meanings of the notion of semiotics.
Winfred Noth. Handbook of Semiotics
Contents
Noth's ambitious work covers the field of semiotics from Aesthetics to Zoosemiotics. The book contains sixty-five encyclopedic articles. W.Noth is Professor of English Linguistics at the University of Kassel, Germany.
Семиотика, криза, идентичност
Мирослав Дачев, 1994 (2001)
Началото на “съгласието” е през 1968. В интервю пред вестник “Монд” от 7 юни 1974, Греймас споделя, че когато се учредява Международната асоциация по семиотика, под въздействието на Якобсон и със съгласието на Леви-Строс, Бенвенист и Барт, “семиотика” се налага над “семиология” и се приема за термин, покриващ цялото поле на семиотичното.
Литературната семиотика
Мирослав Дачев (2004)
Предлаганият тук материал представя текста на едноименната лекция, четена на общоуниверситетски семинар в НБУ през 2004 г.
Цветан Тодоров: от литературната към хуманната семиотика
Мирослав Дачев (2009)
В статията се разглежда въпроса какво се променя във възгледите на Цветан Тодоров през годините, че говорим за изместване на интереса на заниманията му (от семиотиката, лингвистиката и литературознанието към философията, културологията, морала, политиката); има ли наистина изместване и коя е истинската му посока. В статията се отстоява тезата, че Тодоров изоставя заниманията със семиотиката като с научна дисциплина, но не и перспективите, които семиотичното предлага на търсещия дух.
Театърът от предишния ден: текстът, играта, семиотичната перспектива
Мирослав Дачев. Предговор към "Архитектоника на театралността" (2012)
Ако при идеята за литературност често повтаряният от Еко израз "но текстът е тук и емпиричният автор трябва да замълчи" работи, то при идеята за театралност изразът е усилен от онова "тук", което сцената променя, защото текстът-тук на сцената е вече нещо различно, с писаното слово се е случило нещо радикално, с възприемането му - също, защото те не могат без знаковостта на играта, но и без минаването отвъд - и на словото, и на играта. В театъра "текстът е тук" е синоним на "играта е тук", или "тук е знакът за текстовото отсъствие"...
Избрана библиография по семиотика и поетика
Мирослав Дачев, 1994 (2001)
Предлаганата тук избрана библиография включва енциклопедични издания, монографии, статии, списания и поредици, селектирани до 1994 г. (с някои добавки до 2000 г.)
