Текст, образ, фигура: Името на розата

Мирослав Дачев (2024)

  Изтегли!


1.66 MB 


Тези три различни мечтания-по-Средновековието се просмукват във всеки пласт на отношенията между романа, филма и сериала. Но вместо да пишат различия между тях, те откриват невидими връзки, които – под формата на стаени мълчаливи хипотипози в романа – сякаш са очаквали своите екранни решения във филмовия и в телевизионния код. „Значи ти си гледал искрите [на огньовете на ливадата край село]“, възкликва съпругата на Еко, когато прочита главата за пожара в романа. „Не, но знам как би ги видял един средновековен монах“. Този отговор на Еко съдържа всичко, от което се нуждае един палимпсест. Изобщо да правиш история-палимпсест по „Името на розата“ означава да напрягаш когнитивния предел на разказването – да въвличаш не просто нови книги или да създаваш нови визуални истории, но и да откриваш скрити, стаени в пепелта на романа, а с всички тях – и нови светове и пластове смисъл.