Мястото на киноизкуството в механизма на културата

Юрий М. Лотман

  Изтегли!


0.9 MB 


Така езикът на киното обединява крайни логически степени – от прякото преживяване на реално видимата вещ (усещането за непосредствената реалност на екранния свят) до пределната илюзорност.[...] Именно тези качества позволяват на киноезика да обедини двата семиотични полюса – равнището на семиотизираните предмети и равнището на най-развития и усложнен семиозис. На тази основа киното с успех обслужва противоположни културни потребности: стремежа на прекомерно усложнената и отчуждена социална организация да се изтръгне от света на знаците и стремежа да се усложни и да се обогати сферата на обществената и художествената семиотика.