Изтегли!
17.36 MB
След разработка на Цветовата теория авторът пристъпва към темата за езика на цветовете в Стария завет. Сравняват се ивритският и българският текст, а за помощ са привлечени данни от първите преводи на различни езици – Септуагинта (старогръцки), Вулгата (народолатински), Версията на крал Джордж (английски), преводът на Мартин Лутер (немски), достъпни за масовия читател старобългарски и руски източници. Книгата е разказ, предназначен специално за българския читател, за това какво се губи и какво остава от ивритския сакрален текст след превод на български и други индоевропейски езици. Разказът за цветовете в Библията оставя впечатление не толкова на езиковедски труд, колкото на проникновение и надникване във вътрешния логос, който Библията събужда у нас.