Dachev’s assumption based upon the semiotic potential of language is closest to post-modern pluralism in the reception of modernity. Dachev’s programming text offers a structural and semiotic model of intercultural dialogues on the basis of a “modernist quest-within-language”.
Dachev’s assumption based upon the semiotic potential of language is closest to post-modern pluralism in the reception of modernity. Dachev’s programming text offers a structural and semiotic model of intercultural dialogues on the basis of a “modernist quest-within-language”. He gives it historical and methodological specificity in ‘Boundaries on Language in Modernist Consciousness” through the linguistic experimenting of symbolism and other “-isms” after it.
Текст за това докъде стигат смисловите внушения, когато читателят открие анаграмата в стихотворението „Мария Магдалена” и как образът-име Иисус Христос заживява по нов начин. Четен като доклад на юбилейната конференция за Попдимитров в София през 2005 г., посветена на 120 години от рождението на Попдимитров.
Предлаганият тук материал представя текста на едноименната лекция, четена на общоуниверситетски семинар в НБУ през 2004 г.
М.Dachev explores the dialogue between two artistic worlds in his article ‘Word and Image: Semiotic Reading. On a Dialogue from Bulgarian Modernity’ (In: Images of the Other in Literary Communication). Dachev reads in parallel the poems in the book by the Bulgarian symbolist Teodor Trayanov ‘Bulgarian Ballads’ and the illustrations accompanying them, drawn by the eminent artist Sirak Skitnik. Dachev’s reading tries in its turn to deepen into the artist’s reading of the texts. The drawings interpret the ballads and create new meanings by the rhetoric of the iconic gestures.
Обект на наблюдение и анализ в тази работа са особеностите на устната реч, които отразяват различни аспекти на комуникативно-прагматичните отношения: отношенията между участниците в комуникацията, комуникативните цели на говорещите, връзката на конкретното изказване с дискурса, избора на контекст за интерпретация на съдържанието на изказването и т.н.
Попдимитров непрекъснато артикулира в собствените си стихове не само името на обикнати женски образи, но и своето име чрез имената на женските образи. Текстът е четен на юбилейна конференция в Босилеград, Сърбия, през 2003 г., посветена на 60 години от смъртта на Попдимитров.
В статията се разглежда въпроса какво се променя във възгледите на Цветан Тодоров през годините, че говорим за изместване на интереса на заниманията му (от семиотиката, лингвистиката и литературознанието към философията, културологията, морала, политиката); има ли наистина изместване и коя е истинската му посока. В статията се отстоява тезата, че Тодоров изоставя заниманията със семиотиката като с научна дисциплина, но не и перспективите, които семиотичното предлага на търсещия дух.
Пари и думи. Да четем истории. Пари, алегория, смисъл. По следите на една история от Новия Завет или библейски кодове на парите.
Пари и образи. Да четем картини. Лихварят и неговата жена или функции на парите в живописта на нидерландските майстори от 16 век.
Пари и образи. Да четем банкноти. Три грации в света на парите или как античният свят и светът на музея оживяват в прочита на една банкнота.
Те са прегърнати, плахо усмихнати, сякаш да не събудят с прекомерната си радост недоверие към митологичното време и нрави. Ръцете на всяка от тях търсят с пръсти тялото на другите две, докосването изглежда безгрижно и невинно, не провокира безпокойство.
Парите говорят: с гласа на Спасителя - уверен, изпълнен с мъдрост, като в историята с динария или с талантите. Понякога пак с гласа на Спасителя, но тих и спокоен, като в историята с двете лепти на вдовицата и историята с жената с алабастрения съд и скъпото миро.
Сред многото въпроси, които посланието на Васил Попов оставя да звучат у читателя (поне при мен е така), един звучи особено натрапчиво. Той не е, както би могло да се предположи, “коя е баба Неделя?”, а “какво е баба Неделя?” Баба Неделя е символен модус-субстанция и форма на българското, видяно в собствената му битийност. Приелото човешки измерения българско, неумиращо, вечно съществуващото като дискурс и събитие. Разбулващото тайнствата на живота и смъртта – самото то тайнство.
В хуманитарното знание Леви-Строс извършва полагания, надхвърлящи етнологията и антропологията и съвсем невписващи се единствено в представата за структурализъм. Начинът на мислене за митологичното, първобитното и цивилизационното, е в състояние да проникне във всеки един тип анализ, във всяка една методология и да заживее миролюбиво с нейната валидност. След Леви-Строс те се превръщат в индекси на културното ни самосъзнание и това е осезаемо дори само от няколкото страници текст на Леви-Строс в съвместния анализ с Якобсон.
Текстът е представен като доклад на международната конференция "Висше образование и научни изследвания в общества на знанието" (2006), организирана от фондация "Фридрих Науман", НБУ и Фондация за хуманитарни и социални изследвания.
Текстът разглежда за първи път в България въвеждането на системата за образователни кредити във висшите училища във връзка с моделите на финансиране на висшето образование (по проект на Институт за изследване на интеграцията, издание на Отворено общество).
Текстът разглежда дискутираните проблеми на срещата на европейските университети в Глазгоу и определя следствията за системата на висшето образование в България (доклад, четен на Национален семинар на съветниците по Болонския процес в България през 2005).
Интервю с Негово Високопреосвещенство Велички епископ Сионий за сп. "Пари и култура" на тема Парите и Библията
Темата за паметниците от времето на социализма е една от най-актуалните в българския културен и политически живот. Това е едно от местата, в които общественият дебат успява да плени немалка част от обществото и множеството мнения са понякога много противоречиви...
Настоящата работа е опит да се вникне в природата на политическия език, начините, по които той функционира, но и в контекстите, в които той се изявява. Всичко това е подчинено на идеята, че връзката между политическия език и медиите е не просто силна и значима, но в много случаи определяща за развитието на политическия език, а и за самото медийно пространство.
Един от програмните текстове на Юлия Кръстева от 1969 г. (бълг. превод в сп. Литературата, 1994), част от книгата "Семейотике", която очертава цялостно полето на семиотиката и прави един от първите смели опити да прочете семиотиката като начин на мислене. Разгледано е и отношението семиотика - литература.
Текстът е тип знаково продуциране, което заема точно определено място в историята и произлиза от специфична наука, която трябва да се дефинира. Като преминава отвъд творбата и книгата, литературният процес ни предоставя текстове: знакови продукти, чиято епистемологична сложност произлиза от свещените антични химни.
Христоматиен речников текст на Цветан Тодоров от 1972 г. (бълг. превод в Литературна мисъл, 1992), който предлага прочити на понятието "знак" (дефиниции на понятието през погледа на Пърс, Сосюр и Йелмслев; видове знаци; специфика на вербалния и на невербалния знак и т.н.).
Христоматиен речников текст на Цветан Тодоров от 1972 г. (бълг. превод в Литературна мисъл, 1992), който предлага прочити на понятието "семиотика" в исторически аспект (кои са източниците на съвременната семиотика) и в критически аспект (семиотиката все още е по-скоро проект, отколкото наука).