Изтегли!
17.14 MB
В статията се разглежда въпроса какво се променя във възгледите на Цветан Тодоров през годините, че говорим за изместване на интереса на заниманията му (от семиотиката, лингвистиката и литературознанието към философията, културологията, морала, политиката); има ли наистина изместване и коя е истинската му посока. В статията се отстоява тезата, че Тодоров изоставя заниманията със семиотиката като с научна дисциплина, но не и перспективите, които семиотичното предлага на търсещия дух.