Център за семиотични и културни изследвания
рецензии, отзиви, портрети
„КУКЛЕН ТЕАТЪР И РЕЖИСУРА“: една монография на Димитър Димитров
Славчо Маленов (2026)
Този труд е естествено надграждане на усилията да се популяризират опитът и знанията в сферата на режисурата за куклен театър у нас, както и на педагогическия опит натрупан с годините. Авторът, д-р Димитър Димитров, освен професионален актьор и режисьор, с дългогодишен сценичен опит, работи като мой асистент-преподавател, повече от 10 години и е пряк свидетел на процесите и превратностите в историята и развитието на специалността в НАТФИЗ. Този труд се явява едно ценно помагало на студентите по режисура за куклен театър, както и на студентите по сценография в НАТФИЗ и НХА. Монографията „Куклен театър и режисура“ позволява на онези, които проявяват интерес да вникнат още по-дълбоко в спецификата на професията наречена „Режисурата за куклен театър“.
„СНЕЖАНКА“ НА КУКЛЕН ТЕАТЪР - РУСЕ В БАНЯ ЛУКА: режисьорска прецизност, актьорски и сценографски триумф
Теменуга Хараланова (2026)
На 24-ия Международен фестивал на театъра за деца „Позориште за децу“ в Баня Лука 2025 г. българското участие отново се оказа сред най-забележителните. „Снежанка“ на Държавен куклен театър - Русе с режисьори Мая Димитрова и Митко Димитров си тръгна с две награди – за актьорско изпълнение на Радинела Тотева и за най-добра сценография на Димитър Димитров. Авторската адаптация на режисьорският тандем Мая и Митко Димитрови постига рядко равновесие между класическата приказка на Братя Грим и съвременния куклен език. Постановката е компактна и наситена с психологическа дълбочина: действията на куклите са изключително прецизни, светлинните и звукови акценти - драматургически обосновани, а преходите между реално и приказно - почти кинематографични.
ЗА ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА КНИГА И (ПРЕ)ОТКРИВАНЕТО НА РЕЖИСУРАТА
Светлана Панчева (2025)
Сборникът „20 режисьори – първопроходци от Източна Европа: 30 години след вдигането на Желязната завеса“ несъмнено е необикновена книга, защото е съставен от двама именити театрални изследователи - проф. д-р Калина Стефанова и проф. д-р Марвин Карлсън от Градския Университет на Ню Йорк; защото представя 20 изтъкнати и знакови режисьори, чиито постановки оформят картината на новия източноевропейски театър; защото работата на тези режисьори е показана в анализи-портрети, написани от изявени критици и театрални изследователи от съответната страна. А също така и защото в подзаглавието й има една впечатляваща и многозначна метафора, състояща се в разглеждането на режисьорските практики и открития в страните от Източна Европа след падането на Желязната завеса през 1989 г., която навежда на размисъл дали наистина завесата на стария театър е паднала и дали се е вдигнала нова завеса на нов театър.
НА ФОКУС: ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ И РЕЖИСЬОРСКИЯТ ПОДХОД НА МАРТИН КИСЕЛОВ
Антония Велева (2025)
В съвременната театрална педагогика все по-голямо значение придобиват методи на обучение, които развиват творческата автономия на актьора и способността му да бъде съавтор на сценичното произведение. В този контекст, особен интерес представлява педагогическата работа на Мартин Киселов. Педагогическият подход на Киселов съчетава базисни принципи от системата на Станиславски, типична за Националната академия, с естетическите и театрални стратегии на Брехт, навлизайки в територията на колаборативния театър и неговите оперативни постулати.
НА ФОКУС: доц. д-р Весела Хаджиниколова
Михаела Тюлева (2025)
Доц. д-р Весела Хаджиниколова е актриса и утвърден педагог в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, където още от 2004-2005г. преподава дисциплини, свързани с развиване и усъвършенстване на актьорската психофизика. Богатият професионален опит и задълбочени познания, стремежът на Весела Хаджиниколова, да търси, да експериментира и да се развива в областта на психофизическия актьорски тренинг, са гаранция за нейния несекващ професионализъм.
НА ФОКУС: доц. д-р Михаела Тюлева
Весела Хаджиниколова (2025)
Доц. д-р Михаела Тюлева е актриса, режисьор и преподавател, с впечатляваща творческа биография. Успява да привлече вниманието, не само с ярките си актьорски изяви, но и с още по-ярките си режисьорски спектакли и научноизследователски търсения, и не на последно място с педагогическите си качества. Ярката художественотворческа дейност на доц. д-р Михаела Тюлева, е белязана не само с прекрасните и актьорски превъплъщения, а и с впечатляващи спектакли, създадени под нейната режисура. В художественотворческата, научноизследователската и педагогическата дейност на доц. д-р Михаела Тюлева, се вижда сериозната и ангажираност, отдаденост и любов към изкуството.
НА ФОКУС: интердисциплинарната конференция "Текст и изображение - 2"
Елица Йовчева (2024)
Второто издание на конференцията с името „Текст и изображение“ се проведе на 13-14 септември 2024г. в Аулата и Заседателната зала на НАТФИЗ на „Раковски“ 114. В него участие взеха общо над 70 участници, 20 от които преподаватели и докторанти от НАТФИЗ. Окуражени от успеха на първото издание, организаторите (Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Институтът за литература при БАН, Институтът за изследване на изкуствата при БАН, Нов български университет, а от 2024 година - и Националната художествена академия) взеха решение да превърнат начинанието в ежегоден форум.
НА ФОКУС: НАТФИЗ – познатата/непозната театрална академия
Антония Велева (2024)
Едва ли има човек у нас, който не знае какво означава абревиатурата «НАТФИЗ». Допреди 35 години, НАТФИЗ (тогавашният ВИТИЗ) е единственото висше учебно заведение у нас, което създава кадри за всички театрални професии. И въпреки, че след това се появяват още университети и колежи, които дават театрално образование, НАТФИЗ си остава запазена марка за качество и висок професионализъм в областта на театралното и кино изкуство и до днес.Едновременно с това, “НАТФИЗ” често е нарицателно за място, където «вечният купон тече». Обаче малко хора знаят, че това е място на тежък труд, място на изпитания, на изграждане и каляване на характера, място на личностна промяна и израстване, място на хора с мисия, посветени на работата си. И мнозина не могат да повярват, когато чуят, че НАТФИЗ е учебно заведение, където се учи и работи 24/7.
НА ФОКУС: Академичният семинар на НАТФИЗ с участието на преподаватели и докторанти
Боян Ценев (2024)
Създаването на Академичен семинар, който да е от полза предимно на докторантите от НАТФИЗ, е идея с известна давност на проф. Мирослав Дачев, започнала да се осъществява в изтичащата 2022 година.Реализираният вариант върви по утъпканите пътеки на доказано успешни модели от международната практика в академичните институции и висшите училища, където обучаващите се докторанти имат поле за публично споделяне и надграждане на идеи, избистряне на концепции, изграждане на диалог между текстове (осъществени и в зародиш) в една, да я наречем, „неутрална“ зона, която обаче насища академичния дух, и която събира и сближава, от една страна, докторантите помежду им, от друга, и с преподавателите от Академията.
НА ФОКУС: Стъпките от учебния към професионалния театър
Мартина Георгиева (2024)
Учебният театър НАТФИЗ отваря врати преди 67 години, на 1 ноември 1957 с комедията „Двубой“ от Иван Вазов, в постановка на Атанас Михайлов. От тази година към днешна дата на сцените му са изиграни над 450 постановки от всички абсолвенти, получили образованието си в специалностите „Актьорство за драматичен театър“, „Танцов театър“, „Пантомима“, „Режисура за драматичен театър“, „Режисура в сценичните изкуства“. Учебният театър е бил и ще бъде преходният мост на младите артисти и творци от „учебните аудитории“ към професионалната сцена, от тихия и приглушен глас към мощта и красотата на сценичния такъв.
НА ФОКУС: Дисциплините по Слово и Вокал в НАТФИЗ – традиция, приемственост, бъдеще
Веселина Раева (2024)
75 години НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ защитава основополагащото място на словото в цялостната подготовка на бъдещите артисти. Основната цел на учебния процес е разкриване на природните гласово-говорни качества на всеки студент и овладяването им като средство на актьорското майсторство. Опазването на говоримото слово е сред основните приоритети на всички преподаватели по правоговор, техника на говора, сценична реч, речеви стандарти, словесно действие в театрален спектакъл, словесно действие в реализиран спектакъл, основи на публичната реч, ораторско изкуство, интерпретация на текст, текст за медии, публична реч във виртуална среда, публична реч в чуждоезикова среда.
НА ФОКУС: Научноизследователската дейност във Факултета за сценични изкуства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Докторантите и техните научни ръководители
Велимир Велев (2024)
НАТФИЗ е театрална академия, която възпитава творци в областите на театралното и филмовото изкуство. Същевременно НАТФИЗ е един съвременен научно-изследователски център. Преподавателите му съчетават педагогическата и научната работа, като изследват нови подходи и практики в работата си, публикуват статии, издават монографии, участват активно в конференции и други научни форуми. НАТФИЗ обучава студенти в образователните степени „бакалавър“, „магистър“ и „доктор на изкуствознанието“. Въпреки че съотношението между теоретични и практически (бакалавърски и магистърски) специалности в Академията е 15,6% към 84,4% , всяка година в НАТФИЗ се осъществява научно ръководство на 30-36 дисертационни теми, по които работят докторанти и техните научни ръководители.
НА ФОКУС: Театър на движението
Елица Костадинова (2024)
“Театър на движението” е сравнително нова специалност на фона на седемдесет и пет годишната история на Националната Академия за Театрално и филмово изкуство. Интересното е, че в началото тя е започнала като специалност по “Танцов театър” с художествен ръководител на класовете проф. Петя Цветкова. По-късно специалността се е разраснала и получава обединеното име ”Театър на движението”. Това е събирателното название на двата големи представителни клона на движенческите специалности: “Танцов театър” и “Пантомима”.
ПЪТЯТ КЪМ СЦЕНАТА: НАТФИЗ с мащабен проект за подкрепа на млади таланти
Никола Хаджитанев (2024)
Пътят към сцената не е лек, изисква години труд, обучение и страст, но за тези, които го избират, той е изпълнен със смисъл и вдъхновение. Именно това разбиране стои в основата на новия проект на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, озаглавен „Пътят към сцената“. С финансовата подкрепа на Министерството на културата в размер на 250 000 лв. по Програма за подкрепа на творчески проекти в областта на сценичните изкуства, Академията продължава своята мисия да вдъхновява младите хора и да подкрепя високите стандарти в културата и изкуството.
НА ФОКУС: Проф. Веселина Раева
Мартина Георгиева (2024)
Проф. д-р Веселина Раева е от онези специални хора, провокиращи доверие, уважение и респект и когато съдбата ви срещне с тях, се пробужда желанието да останат завинаги. Онази рядка порода на „хвърчащите хора“, които впечатляват със своята искреност, достойнство и мъдрост. Личността на проф. Раева е на Човек, Артист, Съзидател и Пътеводител. Тя е стожер на стотици артисти, поели по трънливия път на изкуството и речта и на професионалисти от различни сфери на дейност. Качествата, с които омагьосва своите студенти и аудитории, са безброй, но като човек на словото, то звънкият ѝ глас е нейната същина – светлина, жизнерадост и харизматичност.
НА ФОКУС: Проф. Калина Стефанова
Гергана Трайкова (2024)
Проф. д-р Калина Стефанова е водеща фигура в съвременния театър, чийто принос към развитието на театралната сцена – както в България, така и в световен мащаб – е неоспорим. Чрез своите научни трудове, критически отзиви, преподавателска дейност и участия в престижни международни театрални форуми тя разширява разбирането за театралното изкуство и създава мостове между различни култури и театрални традиции. През ноември и декември 2024 г. се състоя представянето на три книги на проф. Калина Стефанова...
НА ФОКУС: Проф. Камелия Николова
Теодора Захариева (2024)
На 15 ноември 2024 г. проф. д.н. Камелия Николова получи най-високото държавно отличие на Република Полша от президента Н. Пр. г-н Анджей Дуда – наградата „Златен кръст за заслуги“. Наградата ѝ беше връчена от посланика на Р Полша в България г-н Мачей Шимански на официална церемония в Полското посолство. Отличието е достоен повод за радост в театралното съсловие и заслужено признание на дългогодишния труд на проф. Николова за изследване и популяризирането на полското театрално изкуство не само в България, а и в Европа и по света.
НА ФОКУС: Проф. Красимир Андонов - вариациите на свободата
Радослав Камбуров (2024)
В зората на записаната история се е родил образът на Платоновата пещера, която обитаваме, способни да видим само сенките на реалността, но не и нейната истинска мощ. Големите фотографи обаче променят параметрите на тази наглед изначална обреченост и ни обучават в един нов визуален кодекс, фокусират посоките на нашето световъзприятие, уплътняват проекциите и ни даряват със знание. Сред тези „носители на светлина“ е и деканът на факултет „Екранни изкуства” на НАТФИЗ – професор д-р Красимир Андонов. Творческият и професионален път на този визуален артист е белязан от симбиозата между фотографията и операторското майсторство...
НА ФОКУС: Проф. Мира Каланова
Маргарита Божилова-Андонова (2024)
В един неформален разговор след премиерните представления на “Моби Дик” в Народния театър, дочух сценографът на спектакъла Мира Каланова да споделя за своята умора: “Все едно съм влачена от кит”. Усмихнах се на шегата, защото все още не бях гледала представлението. След като изгледах спектакъла, останах без думи от работата на проф. Мира Каланова, сцената - корабна палуба, бе повдигната над нивото на основната сцена и бе наклонена. Мира Каланова беше създала “безумно” за българския театър сценично пространство. Беше толкова смело и майсторски измислено - достойно сценично решение за Народен театър. Визуалното пространство по време на спектакъла “Моби Дик”- ту се показваше за сцените с моряците, ту изчезваше за сцените на сушата. Тогава много ясно осъзнах, че Мира Каланова е майстор в раздвижването на сцената.
НА ФОКУС: Проф. Пенко Господинов
Николай Николаев (2024)
Проф. д-р Пенко Господинов, познат на публиката от значимите си роли на сцена и екран, е художествен ръководител на своя трети пореден клас в специалност „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Творческият път на проф. д-р Пенко Господинов започва от Драматичен театър-Плевен. В следващия етап на кариерата си, той става част от трупата на Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Паралелно с актьорската кариера, започва да развива академична такава.Започва работа и в МГТ „Зад канала“, където играе и до днес. През 2024г. получава награда „Икар“ в категория „ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Иля Илф и Евгений Петров, реж. Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч.
НА ФОКУС: Доцент Лора Мутишева
Маргарита Божилова-Андонова (2024)
Лора Мутишева: Енергия. Целенасоченост. Перфекционизъм към детайла. Строгост. Ясен глас. Ритъм. И последвала тишина…Професионализъм. Замислям се над току-що изброените компоненти. Изредени едно след друго те дават образ - образ на спектакъл, но и образ на човек. Истина е, че неминуемо едното и другото се преплитат, защото визията на човека дава облик на неговото творчество и творбата му рефлективно е отражение на неговия дух. Засмивам се с глас, когато произнасям заглавието на приключилото представление. Смея се на осмислената игра на думи, която е в заглавието на това сценично произведение: “О|МИР ИЛИ|АД|А”. Това, което ме впечатлява в работата на Лора Мутишева като педагог и режисьор е умението й да постави своето словесно представление по законите на танцовото, с неизменното усещане за простор на въображението.
НА ФОКУС: Доц. Иван Иванов
Емилия Стоева (2024)
За доц. Иван Иванов киното е любов, която датира много преди кандидатстването му в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Неговият път до Академията е доста по-различен от този на повечето му колеги. Докато учи в Пловдив специалност, която няма нищо общо с киното - „Растителна защита“ – той разбира в един момент, че всъщност прекарва много повече време в киносалоните, отколкото на лекции. Гледа филмите на всички големи автори – италианци, французи, унгарци, британци, руснаци. Често пътува до София с нощен влак, за да гледа филми, които могат да бъдат видяни само в прочутото тогава кино „Дружба“ (днешно филмотечно кино „Одеон“). През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Унгарската кинематография като специфична част от източноевропейското кино“. През 2004 г. доц. Иван Иванов има завършена специализация по „Кино и телевизионна режисура” (худ. ръководител акад. проф. Людмил Стайков). Режисьор е и на няколко документални филма.
НА ФОКУС: ас. Ирина Иванова, катедра "Световна култура"
Боян Ценев (2024)
Ирина Иванова винаги е виждала своето място като кинокритик не в полето на научните изследвания, а като посредник между филма и неговата аудитория тук и сега. Филмовият критик, според нея, има тази професионална отговорност – да дава контекст, да образова, да изгражда критерии и вкус за кино не в аудитория от себеподобни, които така или иначе вече имат контекст, образование, критерии, а сред максимално широка аудитория.В продължение на 15 години Ирина Иванова пише десетки статии, свързани с личности от света на киното, прави интервюта с известни български и световни актьори, режисьори, писатели.
НА ФОКУС: Ралица Ковачева-Бежан
Маргарита Божилова-Андонова (2024)
Ралица Ковачева-Бежан е актриса и преподавател по слово в НАТФИЗ, чувала съм, че студентите харесват да работят с нея и сега разбах защо - заради нейната заразителност и лъчезарност. Тя владее словото, ритъма и мелодията му и съумява да го преплита с песента и движението на сцената.Тя е в категорията на специалните пеещи актьори, защото това е изключителна дарба, която дава запомнящ се облик на актьора. Но Ралица Ковачева-Бежан преминава отвъд само актьорската интерпретация на песента, имайки смелостта и вдъхновението сама да създава музика.
НА ФОКУС: Проф. Радостина Нейкова - себеотстояването на играещия дух
Радослав Камбуров (2024)
В своята книга ‘Homo ludens’ един от най-големите съвременни историци, културолози и философи на човешкото развитие – Йохан Хьойзинха – определя играта като „осмислена функция“, дейност, която преминава границите на естествените процеси, като ги допълва и украсява, помагайки ни да изследваме пътищата в лабиринтите на познанието, да научаваме повече за себе си и другите, да се търсим и намираме. Ето такъв „играещ човек“ е и проф. Нейкова – личност, успяваща да съхранява и окуражава детското въображение и талант. В този смисъл работата ѝ е въплъщение на стремлението към светлата страна на живота; към радостта от творческото съпреживявяне; към наглед наивния спонтанен порив, който - напук на модерния ни скептицизъм и всички оковаващи ни структури – продължава да съзидава един по-нежен свят.
НА ФОКУС: Проф. Светлана Стойчева и нейните вариации върху модерността
Радослав Камбуров (2024)
Сред респектиращата палитра от преподаватели, създаващи съвременния облик на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, се откроява личността на проф. д-р Светлана Стойчева – преподавател по теория и история на литературата. Нейните научни интереси я отвеждат в областите на литературния модернизъм, психоанализата, митологията, антропологията и литературната критика, а изследователската ѝ работа е белязана с философска елегичност, ювелирна словесност и неподправена страст към синкретичното единение в многопластовите проявления на изкуството и културата.
НА ФОКУС: Доц. Валерия Крачунова-Попова
Радослав Камбуров (2024)
В динамичното и високотехнологично време, което обитаваме, яркото и значимо присъствие на доц. д-р Валерия Крачунова-Попова в българското кино и в процесите на обучение на звукорежисьори и звукови дизайнери е устойчив фактор. То издига на ново ниво една сфера на дейност, която изисква не само креативност и мотивация, но и всеотдайност, упоритост, стремеж към непрестанно себенадграждане в името на една цел – утвърждаване на експресивните възможности на звука като знакова система, без която качественото кино е невъзможно.
НА ФОКУС: Доц. Ема Константинова
Любомира Костова (2024)
Ема Константинова е утвърдено име не само като творец в областта на кинодокументалистиката, но и като академичен преподавател в областта на екранните изкуства.Забележителна е творческата продуктивност на Ема Константинова – за 17-те години, изминали от старта ѝ в областта на киното, тя е режисирала над 70 документални филма, на повечето от които е и сценарист (само в 7 заглавия от нейната филмография функциите ѝ се ограничават до режисьор по монтажа или консултант). Специфична особеност на творчеството ѝ е пиететът към историята – тя неизменно отделя специално внимание на проучването и очертаването на контекста, в който се развиват сюжетите на нейните филми.
НА ФОКУС: Литературните експерименти на доц. д-р Борис Минков
Ирина Иванова (2024)
Новелата и романа като жанрови матрици, съвременна европейска литература, съвременна българска литература, немскоезична литература – това са само някои от ключовите теми за преподавателя по история на европейските литератури и ръководител на катедра „Световна култура“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ доц. д-р Борис Минков. Освен критик и литературовед обаче (автор е и на учебници по литература за 9, 10, 11 и 12 клас), Борис Минков е и един от най-интересните автори в съвременната българска литература и именно този негов профил е на фокус в настоящия материал.
НА ФОКУС: гл. ас. д-р Христо Бонев
Ема Константинова (2024)
Д-р Христо Бонев е главен асистент в специалността „Филмово и телевизионно продуцентство” на Факултета по Екранни изкуства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, продуцент и изследовател в сферата на медийните и развлекателни индустрии, маркетинга и комуникациите. Научно-изследователската работа на д-р Христо Бонев има особено ценен теоретичен и практически принос, тъй като той успява да хвърли светлина върху някои все още недостатъчно изследвани аспекти както на медийната индустрия в България, така и на бързо трансформиращата се реалност на висшето образование.
НА ФОКУС: композиторът Валерия Крачунова-Попова и операторът Красимир Андонов
Маргарита Божилова-Андонова (2023)
“Жената” е невербален филм с танцови елементи. Той е експериментален филм в пространството на постмодерната естетика. На ниво идея и осъществяване е съвместна работа между “Център за семиотични и културни изследвания” в лицето на проф. Мирослав Дачев и “Фул Фрейм Студио” - операторът Красимир Андонов и режисьорът на филма - Маргарита Божилова. В творческия състав основна роля има и композиторът Валерия Крачунова-Попова. “Жената” и нейните лица са представени като визиони с различни цветни нюанси: подкрепата е в зелено, ревността в лилаво, сътворението в синьо, омразата в черно, любовта в бяло, а животът от черно-бял преминава в цветен с проявата на пречистването и приемането на своята женска многоплановост.
Филмът „НАДЕЖДА“ – вярата и любовта в съвременното българско документално кино
Красимира Иванова (2024)
Документалният филм "Надежда"(2022) на доц. д-р Маргарита Божилова-Андонова е ценно допълнение в пъстрата палитра женски образи сред българските документални портрети. „Надежда“ е филм, който дълбоко трогва, който неизменно вълнува и провокира размисли в различни посоки – кара те да се замислиш колко ценно е живеенето ти и те дърпа да се впишеш в по-широките кръгове на семейството, работната среда, обществото, но пак така силно авторефлективно. Филмът те тегли към невъзможните отговори на вечните въпроси, но не ти натрапва решения, само те приобщава към лично изстрадани подходи.
Театърът е огромно спасение
Маргарита Божилова-Андонова (2024)
Винаги ме е вълнувал въпросът: Как един режисьор избира пиесата, която ще поставя? Както и по-специфичният въпрос: Какви са критериите, които ръководят театралния педагаг в избора на сценично произведение, с което да направи прощъпулник на своите възпитаници в професионалното изкуство? Тъй като това е първото най-голямо събитие в творческия живот на младия актьор - то неминуемо ще окаже влияние върху културното му развитие и върху разширяването на неговия светоглед и начина му на позициониране в професията и в изкуството. “Театърът за мен е огромно спасение. Наистина точната дума […] е спасение – в това има огромен терапевтичен характер” - споделя в едно свое интервю театралният режисьор и педагог Антон Угринов - “Там успявам да проектирам, да рисувам, да освобождавам себе си от голяма част от нещата, които стоят в мен”.
НА ФОКУС: интердисциплинарната конференция "Текст и изображение - 1"
Елица Костова (2023)
На 12 септември 2023 г. в Аулата на НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” се откри Първата интердисциплинарна юбилейна конференция “Изображението в текста, текстът в изображението”. Нейни организатори са: Националната Академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”, Института за литература към БАН, Института за изследване на изкуствата към БАН и Нов Български университет. Тази конференция бе посветена на три юбилея: 75-годишнина от създаването на НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, 75-годишнина от създаването на Института за литература към БАН, 75-годишнина от създаването на Института за изследване на изкуствата към БАН. Инициативата за провеждането на мащабен и продължаващ интердисциплинарен междуинституционален проект от научни конференции под надслов „Текст и изображение“ е на катедра "Световна култура".
„Чикаго“ – познатият непознат мюзикъл
Павел Павлов (2023)
„Чикаго“ в тази версия манифестира свободолюбивия дух и сладостта на афекта, който е познат на всяко поколение във всяка епоха. Образите, подобно на шекспировия Хамлет натрапчиво внушават посланието, че може и да си затворен в орехова черупка и пак духът ти да е владетел на неизбродни пространства. Но духът в случая търси отмъщението и славата – опияняващи, заслепяващи, но ние решаваме дали са нужни, дали ще им позволим да властват.
Мюзикълът „Play Your Змей?!?“ преплита класика и модерност
Петя Караджова (2023)
Интересът към „Змейова сватба“ на Петко Тодоров е нестихващ през годините – знаменателна е версията на Вили Цанков от 1973 г. от "Фонд на БНТ: Телевизионен театър". Младите актьори от постановката по идея на Красимира Иванова „Play Your Змей?!?“ едва-ли са се вдъхновявали от изпълнението на незабравимите Йосиф Сърчаджиев, Йордан Спиров, Катя Иванова, Маргарита Дупаринова, Иван Кондов, Богдан Глишев, но подхождат към интерпретацията на мотива за змея със същата отдаденост, уважение към професията и вдъхновение.
„Play Your Змей?!?“ – оригинално творческо решение
Павел Павлов (2023)
В пиесата на Маргарит Минков „Play Your Todoroff“ могат да се намерят достатъчно поводи за еклектичния прочит, който спектакълът „Play Your Змей?!?“ предлага на зрителите си. Похвален е опитът на Красимира Иванова да внесе единен код в разнородния подход към образите на драматурга Минков – този опит за хомогенизиране прави впечатление особено при сравнение с друг подобен – постановката на Веселен Ранков, също с млади актьори – където пак е запазено авторовото преплитане на модерна визия с класическа приказна атмосфера и фолклорни елементи. В тази връзка прочитът на „Play Your Змей?!?“ работи активно за изграждане на липсващите при Минков мотивации...
С почит към достойните в българското кино
Иво Николов (2023)
В собствените ми кинопроекти стремежът винаги е да възродя отношението към достойните в българската култура. Затова вниманието ми грабна пълнометражният филм на Павел Павлов посветен на големия български режисьор – Юлий Стоянов. В нашата киногилдия рядко се обръща внимание на доайените от сферата на документалното кино и това е наистина жалко. Филмът „За възможността да се живее“ е опит да се съживи вкусът към киното, чиято стойност е далеч над комерсиалното. Личи си стремежът на сценариста Красимира Иванова да бъдат предадени уроците на големите кинематографисти – освен Юлий Стоянов, живо и ярко е присъствието на оператора Иван Цонев.
Чеховото „Предложение“ – нескучната класика
Петя Караджова (2023)
Версията на МТФ „Юния“ приятно ме изненада. Васил Драганов е зашеметяващ в ролята на Ломов. Образът е изтеглен по посока на хипохондризма, неувереността на персонажа е съчетана с хем неочаквани, хем напълно оправдани изблици. Драганов е изумително органичен в това си изпълнение – до степен, в която започваш да се притесняваш дали наистина на актьора не му прилоша на сцената. Постижение на режисурата на Красимира Иванова е, че споменатите характеристики на Ломов са въведени мотивирано, с надграждане, хуморът е с необходимото уважение към Чехов, но и достатъчно изобретателен. Именно в това откривам достойнството на подхода на Красимира – в усета за истинския Чехов. Тя не използва драматургията само като повод да спечели дивиденти или пък да изгради нещо, което е изцяло субективна инвенция, използваща големия автор като трамплин.
Страшни родителски смешки
Василена Горанова (2023)
На сцената на театъра на Пловдивския университет често са ни изненадвали срещи с любопитна драматургия. Изключителният хъс, заряд, целеустременост на младите актьори не са неочаквани и в спектакъла-колаж „РодиТеЛи?!?“ по идея и под режисурата на Красимира Иванова. Подходът на спектакъла е необичаен и изумяващ и със сигурност предизвиква размисли по повод амалгамата от благословията и изпитанието да си родител. Като обобщение на посланието му бих цитирала думите на Майкъл Левин “Фактът, че имаме деца, ни прави родители точно толкова, колкото и фактът, че имаме пиано, ни прави пианисти“.
Образът на Жената, пресъздаден чрез концептуалното изкуство в поетичния пърформанс „Замесено с любов, поръсено с душа“
Мариела Костова (2023)
По случай моята 50 годишнина, събрах стиховете, които бях писала през годините в малка книжка и ги представих чрез поетичен пърформанс в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Пърформансът „ Замесено с любов, поръсено с душа“, каквото е и заглавието на стихосбирката, е лична изповед. Идеята в случая беше „разголването“ на една петдесет годишна жена чрез интимна изповед въплътена в текст, танц, жестове, мултимедия и символи.
РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРАЗНИЦИ В ИЗКУСТВОТО: МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
Радослав Камбуров (2022)
„РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРАЗНИЦИ В ИЗКУСТВОТО” е изследователски проект на катедра „Световна култура“, планиран да се провежда целогодишно под формата на отворен семинар на територията на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, като срещите се съобразяват с православния или народен календар и се състоят от две части, придружени с дискусия: лекция по основната тема и прожекция на филм, чието съдържание илюстрира някои от аспектите на обсъждания материал. Семинарът става повод за срещи на изследователи от различни области на изкуството и науката, като представените доклади са предназначени предимно за академичната общност на НАТФИЗ, но и за по-широк кръг представители на научните среди у нас (преподаватели, студенти, изследователи, специалисти), които имат устойчив интерес към разглежданата проблематика.
НА ФОКУС: Доц. Маргарита Божилова-Андонова (Многоликата женственост във филма „Жената“)
Елица Костова (2022)
Гледах филма „Жената“ , режисьор доц. д-р Маргарита Божилова-Андонова, в Дом на киното още през 2017 година. Маргарита Божилова е сценарист, режисьор, изпълнител на главната женска роля, както и продуцент на филма. Защо се връщам към филма сега? Режисьорът, доц. Божилова, споделя тогава: „ Чрез знаците съпътстващи всекидневието, посредством жеста, цвета и танца – една жена се изправя пред самата себе си, за да намери пътя, по който да продължи живота си.“ Решението на режисьора е да заложи на усещане и емоционалност и го прави фино и същевременно дълбоко и чувствено. Би могло да се каже, че това е почерк в творчеството на Маргарита Божилова.
НА ФОКУС: Монтажът на атракциони в театъра на режисьора Антон Угринов
Мая Димитрова (2022)
Във високото поле на авторската арт продукция са и постановките на режисьора Антон Угринов, играни и този сезон. Една от трите коментирани тук, „Катастрофа“ в театър Сфумато, вече трета година увлича камерната публика с артистична компилация от образи и текстове на Харолд Пинтър и Самюел Бекет. Абстрахирането чрез рационализиращи дискурси на един възможен аналитичен поглед към спектакъла не ни задължава да се лишаваме от емоционалното съпричастие. Енергията на постановката е заразителна. А лицата в спектакъла - петимата млади актьори завършили в един клас в НАТФИЗ, буквално повличат публиката в турбуленцията от „монтажа на атракциони“ завихрен от режисьора Антон Угринов. Представлението е тотална сетивна провокация.
НА ФОКУС: Естетически търсения на филмовия оператор Мартин Димитров
Павлина Желева (2022)
Проф. д-р Мартин Димитров е един от най-изявените ни и активни филмови оператори. Успешно работи както в игралното, така и в документалното кино, а също така и в областта на рекламата. Заснел е над 30 документални и близо 20 игрални филми, между които „Писма до Антарктида“ (2019), „Сбогом, Джони“ (2020) и др. В качеството ми на продуцент и на филмов критик имам преки впечатления от начина му на работа и от постигнатите резултати в два важни филма от най-новата му филмография. Първият е „Малката Маркиза“ – изискан биографичен портрет на писателката Фани Попова – Мутафова, а вторият – игралният дебют на режисьора Боримир Илков – Боно „Анна“.
Живите класици. Vol.1 Еухенио Рекуенко
Александър Нишков (2022)
Зала „CEART“ („Centro de Arte Tomás y Valiente“), Фунелабрада, Мадрид, декември 2018, Рекуенко прави фурор в артистичната общност – най-мащабния фотографски проект, реализиран до този момент „365°“. Създадена за седем години, „365°“ е моментна снимка, история на една година, една епоха. Няма фотограф, който да се е осмелил да разкаже или пресъздаде нашето съвремие с творби, които са на границата на лудостта, но сами по себе си - гениални. Самите те са такива не чрез формата, а чрез иконичността и знаците, съдържащи се в заложената драматургия. Драматургичната динамика на неговите „малки истории“ е затворена в спокойния на пръв поглед ритъм на бетонни килии, с размери около два на два и високи четири метра, чиято единствена връзка с „външния“ свят е едно малко прозорче.
„Отново съм тук“ – изкачването на върха в работата на оператора Красимир Андонов
Красимира Иванова (2022)
Първата фраза, изникнала в съзнанието ми, гледайки биографичния филм за зоолога алпинист Боян Петров, е обобщението, което държеше да запомнят студентите му проф. Венец Димитров: „Портретът е визитната картичка на оператора!“. Не знам дали операторът Красимир Андонов би избрал точно този филм от цялата си богата творческа биография за единствен синоним на неговия професионализъм, за най-ярък индикатор на стила му, но от моя гледна точка в тази стъпка в кариерата му има нещо знаково. Боян Петров не успя да изкачи поредния си осемхиляден връх - Шиша Пангма, но за радост на любителите на качественото документално кино Краси Андонов успя.
Магията на фолклора на сцената на Театър “НАТФИЗ” с “Българска мистерия” (синхронът между кино и театралните творци)
Маргарита Божилова - Андонова (2022)
Една от най-силните и ярки страни на Красимир Андонов, като творец, е работата му със светлината. Той владее майсторството да създава картини на сцената, които да приковават вниманието на зрителя, от една страна, и да носят естетическа наслада, от друга. Защото Красимир Андонов много внимателно избира цветовата схема и светлинния баланс на всяка отделна картина, като по този начин умело успява да нарисува в сценичното пространство различни светове: от нереални картини на съновидения до реално битово - житейски ситуации.
Ролята на оператора и композитора в изграждането на цялостната визия на невербалния филм “Жената”
Маргарита Божилова - Андонова (2022)
Основният елемент на внушение е заложен от режисьора - работата с цветовете. Но е изведен по неповторим начин от оператора Красимир Андонов. Като фотограф Красимир Андонов е преподавател в НАТФИЗ и е специалист в естетиката на черно-бялата и цветната фотография. От там тръгват и неговите експерименти във визуалния аспект на филма. Всяка една от отделните сцени на филма носи своя неповторима естетика на заснемане и цветова гама.
Светлината като археологически инструмент в работата на Красимир Андонов
Любомир Кюмюрджиев (2022)
”През деня много детайли от повърхността на скалите остават невидими, защото общата светлина скрива обемите - казва Андонов - случилото се на Белинташ провокира у мен идеята, че един от ключовете към древните тайни би могъл да се крие в различните ъгли, под които светлината пада спрямо изсечените от човешка ръка скални форми”.
НА ФОКУС: Операторът Мартин Димитров - блестяща работа във филма “Мъж за милиони“
Любомир Халачев (2022)
Макар и млад като оператор, Мартин Димитров проявява завиден професионализъм – и в подготовката, и в избора на локации (нещо много важно в работата по игрален филм), и в реализацията на сложни снимки (кран, фарт, снимки от кола и в кола) и в актьорските проби. Особено при избора на актьори – тук мнението на всеки който наблюдава процеса е изключително важно. Без да се налага, с усета си за изображение Мартин успява да подскаже това, което е усетил докато наблюдава кадъра във визьора на камерата. Фалш или истина в реакциите – най-важният въпрос, на който режисьорът се опитва да отговори по време на кастинга. При нас въпросът беше още по-сложен, защото ставаше дума за романтична история на хора над петдесет години – възраст, в която чувствата се проявяват много по-скрито, емоциите не излизат на преден план, но трябва обезателно да се прочетат в погледа на актьорите. Тук операторът може да помогне, ако умее да вижда неусетните промени в актьорската игра.
Блян за кино
Соня Александрова (2022)
На предстоящия фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” в София един от конкурсните филми е документалният „Малката маркиза”/2021/ на режисьора Станислав Дончев и оператора Мартин Димитров. Това ме върна към един предишен фестивал, където е показан друг филм на същия тандем „Блян за щастие”/2016/. Тематичните и стиловите сходства веднага се набиват на очи. Авторите се захващат с известни имена от българската литература- писателката Фани Попова-Мутафова и поета Димчо Дебелянов, за да пре/от/крият малко познати или премълчавани факти от техния живот. Основното им изразно средство е документът, разработен и обигран оригинално.
За необходимостта от възстановки и за нивото на практическата им реализация
Теодора Стоилова - Дончева (2022)
Със сигурност субективната, творческа намеса на оператора в работата по възстановките е решаваща за изображението и съответно и за възприятията на аудиторията. Поради това сега ще се концентрирам върху няколко примера от творческата биография на оператора Мартин Димитров, който е сред авторите на успешни възстановки в съвременни български документални филми, с което се налага като много добър визуалист. Несъмнено една от най-силните страни на възстановката е емоционалността, която те могат да събудят у зрителя.
Право в обектива или за субективния обектив
проф. д-р Румен Георгиев - Рум за Александър Нишков (2005)
"Тук трябва да се отбележи, че заниманията и получения опит на Нишков в областта на станалата вече “класическа” черно-бяла фотография не са отишли напразно - една немалка част от представените портрети са превърнати в черно-бели тонове, използвайки за изходно изображение цветното заснемане. Това различно третиране не се е наложило по формален признак - да има разнообразие, а е пряко свързано с драматургичното третиране на модела съобразно вътрешната интуиция на твореца при всеки конкретен обект/модел". проф. д-р Румен Георгиев - Рум
Както показва....
Воля Стойчева: за "200 от България" на Александър Нишков (2005)
"В своята фотографска серия “200 от България” Александър Нишков е надхвърлил репoртажно-документалното по посока на това, което се покрива с понятието образ. Трудна задача, решението на която в повечето случаи той преследва с ренесансова нагласа, врязваща се в контекста на преломен за България момент". Воля Стойчева
Образът на Жената, пресъздаден чрез концептуалното изкуство в поетичния пърформанс „Замесено с любов, поръсено с душа“
Мариела Костова (2023)
По случай моята 50 годишнина, събрах стиховете, които бях писала през годините в малка книжка и ги представих чрез поетичен пърформанс в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Пърформансът „ Замесено с любов, поръсено с душа“, каквото е и заглавието на стихосбирката, е лична изповед и интимно споделяне, родено от опита, грешките, уроците, любовта, пораженията и победите през моите петдесет години живот. Избрах да благодаря на близки на сърцето ми хора чрез концептуалното изкуство, защото вярвам, че споделянето е акт, който всеки изживява по свой начин и за мен ще е привилегия всеки да приеме работата ми, мислите ми, емоциите ми, посланията ми, през себе си и своето усещане.
НРАВСТВЕНОСТТА КАТО СУБЕКТИВЕН РЕГУЛАТОР НА ИНДИВИДУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ
Калин Гайдаров (2024)
От гледна точка на бъдещето на човечеството един от основните въпроси е дали е необходима нова морална концепция или трябва да се следват ортодоксалните начала, върху които се е изграждала нравствеността на човешкия род до днес. Всъщност тази дилема е изкуствено създадена и нейната скрита цел е да се поставят под съмнение сакралните основи на нравствеността. Така по един завоалиран начин всъщност се унищожават духовните устои на човечеството. Човекът е иманентен на Твореца и нравствеността е едно от началата на тази иманентност. Развитието на човешката природа включва в себе си разцъфтяването на нравствеността и превръщането и в истинската модалност на човешкото битие.
ОНТИЧНИЯТ СТАТУС НА СЪЗНАНИЕТО
Калин Гайдаров (2024)
Една очевидна трудност при психологическите изследвания, а и като цяло за психологическата наука, е сетивната ненаблюдаемост на психическите феномени. Този проблем е основен и е разглеждан от много учени и в продължение на много столетия, като вземем предвид, че той е изучаван и от философията. За съжаление, няма еднозначен отговор, който да бъде приет с консенсус от науката. Търсенето на решение доведе до създаването и развитието на статистически и психометрични процедури, които позволяват тези явления да се измерват. Съзнанието обаче не е редоположено с емпирично-сетивната действителност. То има духовно-имматериален произход, който изисква специфичен подход в неговото разбиране и изучаване.
Цветът в Петокнижието
Мирослав Дачев. Рецензия за "Цветът в Петокнижието" (2006)
"Към книгата на Мони Алмалех занимаващите се с проблеми на лингвистиката, семиотиката и хебраистиката не биха могли да останат безучастни. Едновременно с това тя е и книга, която само определени специалисти биха могли да видят в нейната истинска сложност и дълбочина. Към познания по иврит и класически и съвременни езици, за да бъдат следвани различните етимологии и дори промени в нагласата на читателските възприятия, бих добавил и дългогодишни занимания с библията и корпуси от текстове, свързани с нея. И разбира се – с цветовете..." проф. Мирослав Дачев
Архангели, образи, думи
Мирослав Дачев. Рецензия за "Архангелите в Библията" от Мони Алмалех
Един от многото спомени, които остават от всяко първо влизане в църква, е този от царските двери: лъчът светлина, докосващ очакващата и притихнала Мария, притихналите криле на благовестието, защото мигът е сакрален, ангелският образ, Гавраил, в плът не от думи, а визия, която усмихва и вдъхва надежда за предстоящо Рождество.
Театърът от предишния ден
Мирослав Дачев. Предговор към "Архитектоника на театралността" (2012)
Ако при идеята за литературност често повтаряният от Еко израз "но текстът е тук и емпиричният автор трябва да замълчи" работи, то при идеята за театралност изразът е усилен от онова "тук", което сцената променя, защото текстът-тук на сцената е вече нещо различно, с писаното слово се е случило нещо радикално, с възприемането му - също, защото те не могат без знаковостта на играта, но и без минаването отвъд - и на словото, и на играта. В театъра "текстът е тук" е синоним на "играта е тук", или "тук е знакът за текстовото отсъствие"...
LANGUAGES OF MODERNITY – THE SLOVAK POINT OF VIEW
Dr. Adam Bžoch: An Answer to Dr. Miroslav Dachev’s Exposé
In his exposé of the Bulgarian-Slovak project Languages of European Modernity Dr. Dachev formulated four basic points of departure. They legitimize our common efforts to research the field of interpretation. This research attempts, as Dr. Dachev writes, to return to Modernity understood as a root of our post-modern Today. There is a need to complementarize the points of departure of Dr. Dachev from the Slovak side, as an attempt to legitimize the work of the common project.
За парите, културата и...
Татяна Ангелова. Рецензия за "Пари и култура" (2009)
"Търсете списанието, четете го, потопете се в неговия свят и вие ще научите нови неща за неочакваната връзка между пари и култура... Ще изпитате истинско удоволствие от разкошната, без преувеличение, полиграфична изработка, каквато днес не се среща често при "нелуксозните" издания..." проф. Татяна Ангелова
Слово и образ
Христо Манолакев. Рецензия за "Слово и образ" (2005)
"Семиотичното четене на Дачев е своеобразен увод в изучаването на визуалния знак и природата на илюстрацията. Ще си позволя от позицията на собствените си наблюдения върху родния художествено-критически дискурс да отбележа, че семиотиката дава на автора един по-различен поглед. Тълкуването му на “текста Сирак Скитник” не е констативно-описателно плъзгане по повърхността на изобразителната фрактура, а огласяване на техния непредполаган глас, скрит отвъд сюжета на забелязването. С риск да прозвучи пресилено ще си позволя да обобщя, че в цялостното битие на българската семиотика “Слово и образ” е може би една от най-стойностните книги." доц. Христо Манолакев
Слово и образ
Елка Бакалова. Рецензия за "Слово и образ" (2003)
"Книгата на Мирослав Дачев, на един от малцината изявени семиотици в литературознанието, е уникална в съвременната ни хуманитаристика. Тя е интердисциплинарна в най-добрия смисъл на думата, надхвърля компетенциите на отделните "тесни" специалисти, но всеки един от тях може да види негови приноси от своя ъгъл на зрение..." проф. Елка Бакалова
Света Гора и българската култура
Анисава Милтенова. Рецензия за проекта "Света Гора и българската култура"
Проектът "Света Гора и българската култура" е много навременен с оглед на разкриване мястото и ролята на българското културно наследство в световната цивилизация и неговата взаимовръзка с другите балкански православни култури.
"Атон в рисунки и фотографии" в навечерието на Рождество Христово
Мария Шнитер (2022)
В тези съкровени предрождественски дни Градската художествена галерия в Пловдив кани гостите си на празник за духа и сетивата. Открива се изложбата „Атон в рисунки и фотографии“. Авторите – художникът Андрей Янев и културологът-фотограф проф. Мирослав Дачев, споделят с нас плодовете от едно близо двайсетгодишно пътуване – както по пътеките и върховете на Света гора, така и по пътищата на собственото им духовно търсене и възвисяване. Андрей Янев и Мирослав Дачев са благословени да усетят скрития смисъл на тишината, да уловят богатството на черно-белите отблясъци от ангелско крило, възнасящо човешките скърби и надежди към небесата, и да споделят всичко това с нас, зрителите.
Атон: в рисунки и фотографии, през погледа на Центъра за семиотични и културни изследвания
Бойка Доневска (2022)
В албума "Атон в рисунки и фотографии" са включени над 150 произведения на двете изкуства, създадени от Мирослав Дачев и Андрей Янев по време на многобройните им експедиции до Света гора, отразени и в поредица от забележителни изложби в Бургас, в София и в страната през изминалите 10 години. С право, проф. Джурова отбелязва, че техните творби ни отвеждат отвъд реалността, в свят където вечността е универсална категория. И независимо, че всеки автор използва специфичен език – своя собствен, между тях има и немалко контактни точки. Изображенията неусетно ни потопяват в част от „голямото време“, времето на преживяванията, толкова далеч от ежедневния адреналинов натиск върху нашите сетива. Време, което тук се измерва с мащаба на драматични или странно притихнали пейзажи, на потопени в имагинерно съзерцание свети места, на вдъхновени личности и символични образи, запечатани в паметта на рисунки и фотографии.
Света Гора - Атон и "Библиотека Атониада"
Бойка Доневска (2022)
По същностните си характеристики, всички издания от „Атониада“ принадлежат към категорията на комплексните трудове и изграждат принципни постановки в крайно разнородната и понякога бих казала, трудно дефинируема област на иконографските изследвания. Разглежданата проблематика се разполага в пограничната територия между семиотика, изкуствознание, богословие, социологически аспекти на изкуството и още многобройни фактори от различен порядък. Подобен висок, изследователски хоризонт изисква изключителна ерудиция, интердисциплинарност на научния подход и интерпретативна изобретателност, присъщи на оригиналния стил на Мирослав Дачев. Сам по себе си, монографичният тип на книгите, при това в надграждаща се последователност, внушава още по-голям респект във време, когато в българската хуманитаристика определено превалират проучванията с частен характер.
За "Атон в рисунки и фотографии"
Владимир Димитров (2022)
Двадесет години след първото пътуване, след многобройни посещения, внимателно наблюдение на живота на светогорските монаси и все повече поклонници, които пътуват, след безценните разговори и с едните и с другите, двамата автори – проф. Мирослав Дачев и Андрей Янев – не просто са видели и предали, чрез молива и хартията и чрез обектива на фотоапарата, емоционалното състояние на днешните обитатели на Света гора и на техните гости. Авторите са успели да почувстват, да усетят онзи особен ритъм, с който бие сърцето на светогореца. Смятам, че няма да е преувеличено, ако кажа, че тези творби на се дело на творци, просто вдъхновени от Света гора; те носят силата и заряда на творби, създадени от светогорци.
В името на духовността
Ваня Зъбчева (2023)
Две десетилетия магична, неповторима, приковаваща вниманието и провокираща сетивата симбиоза между две докоснати от Бога души. Едната на художник, а другата на семиотик. Изразяващи се по уникален начин с различна техника и похвати, но еднакво спиращи дъха. Художникът Андрей Янев с четки и бои, а семиотикът Мирослав Дачев с думи, рисуващи образи, оживяващи през финна душевна и техническа оптика. И двамата с усет за детайла, красивото и божественото.
Аргонавт
Радослав Камбуров (2024)
Ако приемем, че океанидите са далечна метафора на разпръснатите по света художествени текстове и изображения, които като сладка вода утоляват вечната ни духовна жажда, то професор Дачев е благоговеещият пред омайната им сила аргонавт, който търси своите извори и чертае между тях карта, предназначена за други, устремили се към Колхида читатели. Той обяснява и тълкува света на изкуството, но не за да го затвори в гранитни замъци от постулативност, а за да му отвори нови врати, през които то свободно да достъпва до своите любопитни реципиенти.
