Изтегли!
0.28 MB
Много изречени от Далчев слова – както в поезията, така и във фрагментите – открояват метафори, които биха могли да бъдат колкото очарователни, толкова и трафаретни. Те не съдържат нито загадъчни субекти, нито изненадващи предикати. Напротив, сведени са до болезнено конкретно, толкова конкретно нещо, че дълги години, взирайки се в него, избираме неизменно да говорим за предметите в Далчевия свят – прозореца, вратата, огледалото, балкона – като подреждането им често е въпрос не само на значимост, но и на лични предпочитания. Те имат свои собствени гласове като образи, но истинското им звучене е в преплитането и наслагването.