Изтегли!
0.85 MB
Ренесансът насърчава навика на интелектуалната дейност да се гледа като на възхитително обществено приключение, а не като на отшелническо съзерцание, целящо съхраняването на предопределената ортодоксия. Никой ренесансов италианец не би бил неразбираем за Платон или Аристотел; също така Лутер би ужасил Тома Аквински, но не би бил трудно разбираем за него. След началото на XVII век обаче всичко е вече различно – Платон и Аристотел, Тома и Уилям от Окам не биха били способни да проумеят Нютон.