В различните езици култура и цивизилация имат доста объркана употреба. Пълният Уебстъров речник определя понятията култура и цивилизация едното чрез другото: казва се, че култура е определено състояние или етап от напредъка на цивилизацията; цивилизация се нарича напредналостта или състоянието на обществената култура. В антропологията както на Съединените щати, така и в европейската, никога не е съществувал сериозен стремеж термините култура и цивилизация да се употребяват в противоположен смисъл.
Разтълкувана буквално, думата "цивилизация" би трябвало да означава опит за придобиване на такъв вид култура, какъвто е трябвало да придобият гражданите на гръко-римския (в моята терминология – елинския) град-държава. В своето буквално значение думата „цивилизация“ би описала всъщност точно процеса на елинизация, който е изиграл толкова важна роля в историята на елинското общество.
Култура: измамна очевидност, дума, която изглежда еднозначна, стабилна, устойчива, но всъщност е дума-клопка – двусмислена, проядена, куха, упойваща, подвеждаща. Дума-мит, която има претенцията да означава сама по себе си велико благо: истина, мъдрост, благоденствие, свобода, творчество…
Понятието култура, към което се придържам, и чиято полза се опитват да разкрият следващите есета, е семиотично по своята същност. Вярвайки заедно с Макс Вебер, че човек е животно, увиснало на паяжина от значения, която самият той е изплел, аз приемам, че тая паяжина е културата и че следователно анализът на културата не е експериментална наука, търсеща закона, а е интерпретативна наука, търсеща значението.
Разкриването и интерпретацията на тези „символични“ стойности (които често са непознати на самия художник и дори може значително да се различават от онова, което той съзнателно е искал да изрази), са предмет на дисциплина, която можем да наречем „иконология“, за разлика от „иконографията“. Иконологията е метод на интерпретация, който се гради по-скоро на синтез, отколкото на анализ.
Голяма част от изобразителното изкуство в Европа от късната античност до 18 век третира сюжети, почерпани от писани текстове. Задачата на живописеца и скулптора е била да превеждат словото – религиозно, историческо или поетично – във визуални образи. Вярно е, че много художници не са се обръщали направо към текста, а са копирали вече съществуващи илюстрации дословно или с известни изменения. За нас днес разбираемостта на това копие, както и на оригинала, се определя в последна сметка от неговото съответствие с познат текст посредством разпознаваемите форми на изобразените предмети и действия, означени от думите.