Света Гора и българската култура

 

ПРЕПОРЪКА

за

проекта "СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА"

 (ст.н.с. дфн Анисава Милтенова, Ръководител на Секция за стара българска литература, Институт за литература при БАН)

           

*

Проектът „Света гора и българската култура” е много навременен с оглед на разкриване мястото и ролята на българското културно наследство в световната цивилизация и неговата взаимовръзка с другите балкански православни култури. Както е известно, в манастирите на Света гора се пазят изключително ценни славянски ръкописни сбирки, старопечатни книги и архиви, колекции от икони и образци от монументалната църковна живопис и др., които предстоят да станат достояние на широката културна общественост.

Моето убеждение е, че проф. дфн Мирослав Дачев е най-подходящият ръководител на проекта във всички негови аспекти. Той е организирал добър екип, за да извърши планираната системна изследователска и събирателска работа. В резултат несъмнено ще бъде събрана богата документация, осветляваща широк кръг проблеми – от основаването на манастирските обители през Х в. до най-новата българска история. Тъй като в процеса на изследванията си съм работила с ръкописното наследство на Атонските манастири, искам да подчертая следното:

1. Проектът запълва една отдавнашна празнина в изучаването и популяризирането на Света гора – Атон. Така например в Университета и библиотеката на гр. Калъмбъс, САЩ, съществува т.нар. „Хилендарска стая”, която представлява сбирка от образци от културното наследство на Атон (видео и мултимедийни продукти, книги, документи, снимки и пр.), микрофилми на славянски ръкописни сбирки и пр., която се формира като притегателен център за славистите, историците и изкуствоведите от цял свят. В България би могло да се организира подобен изследователски център със световно значение.

2. В Зографския манастир „Св. Георги” се пази една от най-важните за медиевистиката ръкописна сбирка, която обаче се нуждае не само от описание, изследване и издание, но и от съвременна презервация и консервация. Кратките каталози, които съществуват (вж. например Хр. Кодов, Б. Райков, Ст. Кожухаров. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир. 1. 1985) не отменят необходимостта от издание на Радомировия псалтир и на Драгановия миней от XIII в., които са в много лошо състояние, а са уникални български паметници. Биха могли да се изредят и други ценни ръкописи, които заслужават вниманието на учените.

3. Проектът ще има възможност да разпространи знанията за Света Гора сред студенти, преподаватели и сред широката културна общественост, което смятам за една първостепенна задача. Увличането на млади хора в дело с подобен характер ще обогати техните знания за езика, литературата и културата на България, а същевременно ще ги образова по отношение на моралните ценности на православието.

 Настоятелно препоръчвам проекта за одобрение, както поради неговата значимост, така и поради доверието си в ръководството на екипа.

 

20.09.2007 г.

Ст.н.с. дфн Анисава Милтенова